Всички преминаващи оттам си изкълчваха вратовете да зяпат, така че полицаят, който регулираше движението, вероятно не обърна кой знае какво внимание на погледа, който Боунс хвърли на тялото на земята, което бе и центърът на внимание. Аз успях да видя съвсем малко… и ръцете ми се сключиха около Боунс още по-плътно.
Пред полицая, навел се да оглежда трупа на земята, се стелеха дълги черни къдрици. Докато мъжът прилежно фотографираше, масивното му тяло прикриваше по-голямата част от гледката, ала тази коса не можеше да бъде сбъркана.
А и ръката, от която се виждаше само част, беше на скелет.
Така се бях вцепенила от вида на останките на Франческа, напълно разложени, отговарящи на истинската й възраст, че не забелязах отклоненията от маршрута, които Боунс направи. Той мина по заобиколни пътища и през местности без пътища, докато накрая не наближихме гората, която се простираше в близост до пещерата. Ако някой бе опитал да ни последва, отдавна щеше да се е загубил. Сетне без усилие Боунс пренесе мотора с една ръка през последните три километра, за да избегне шума, а аз вървях край него. Чак когато се озовахме в пещерата, аз заговорих:
— Съжалявам. Знам, че това не би те утешило, но съжалявам, че Хенеси я е убил.
Боунс ме погледна и слаба горчива усмивка изви устните му.
— Не е бил той. Би й причинил всевъзможни неща, но не и да я убие веднага. Тялото й е оставено там най-много час-два след като говорих с нея. Хенеси щеше да я държи жива с дни, докато изтръгне от нея и последната подробност, която ми е разкрила. Нито пък някой от главорезите му би посмял да я убие зад гърба му.
В това нямаше никакъв смисъл.
— Какво искаш да кажеш? Тогава кой я е убил?
Устните му се извиха още повече.
— Франческа се е самоубила. Това е единственото логично обяснение. Навярно е била в капан, осъзнала е, че няма накъде да бяга, и се е самоубила. Отнело й е едва секунда да забие сребърен кол в сърцето си, а след това няма кой знае какво да се прави. Хенеси я е оставил там, където без малко да го убия, като послание, че знае на кого го е предала тя.
Не можех да си представя изключителната смелост, която е била необходима на Франческа, за да направи това. Напомни ми за индианеца, който бе дал пещерата на Боунс. Той бе решил, че начинът, по който ще умре, е единственият му останал свободен избор. Последна битка преди края.
— Твоето участие в това приключи, Котенце. Свърши.
Безкомпромисният му тон ме изтръгна от размишленията ми.
— Боунс — нежно рекох. — Знам, че си разстроен…
— Глупости. — Той ме сграбчи за раменете, а гласът му стана тих и настойчив. — Не ми пука колко си ядосана или с какво ще ме заплашиш. Скъсай с мен, никога повече не говори с мен, каквото искаш, но аз няма да продължа да те използвам навън като примамка за типове, от които Франческа толкова се е страхувала, че е предпочела да отнеме живота си, вместо да зависи от милостта им! Няма да го понеса, ако трябва да чакам обаждане от теб, което така и няма да получа, или ако намеря твоето тяло, проснато на мръсната земя…
Той се извърна, но не и преди да зърна нещо розово да проблясва в очите му. Това смекчи гнева ми към него, задето ми нареждаше какво да правя.
— Ей. — Лекичко подръпнах ризата му. Когато той не се обърна, аз се притиснах към него. — Няма да ме загубиш. Тя е била сама, ти не си бил с нея, за да я пазиш. Вината не е твоя, но заради Франческа си длъжен да продължиш преследването на Хенеси. Тя даде всичко от себе си, навярно е имала своите си причини, но това не променя стореното от нея. Ти няма да се откажеш, нито пък аз. Трябва да имаме вяра. Хенеси ще е уплашен, защото няма да знае какво ти е казала. Ще е достатъчно уплашен, за да стане немарлив и да допусне грешки. Преследваш го от единайсет години, преди никога не си бил толкова близо до целта! Вече не можеш да обърнеш гръб и аз няма да позволя да ме изплаши. Ще го пипнем. Както и всяко алчно копеле от бандата му. И те ще знаят, че са били победени от теб… и от твоя Мрачен жътвар, който не е срещал вампир, когото не се е опитал да убие.
Когато чу името, с което ме бе нарекъл в гнева си през онази сутрин, когато спипахме Лола, той издаде задавен звук. После се обърна и ме придърпа в прегръдките си.
— Ти си моят Червенокос жътвар и ми липсваше ужасно.
Въпреки всичко случващо се, в мига, в който го чух да казва, че съм му липсвала, се почувствах щастлива.
— Боунс, когато днес ти се обадих, преди… преди да разбера за Франческа… исках да ти кажа, че най-сетне съм открила коя съм и от какво имам нужда. Ти ми каза, че след като осъзная това, не трябва да се извинявам на никого. Затова и няма да се извинявам.