Той се отдръпна, а погледът му стана предпазлив.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че се влияя от настроенията си, че съм неуверена, тесногръда, ревнива, склонна към насилие кучка и искам да ми обещаеш, че това няма да те притеснява, защото съм такава, а ти си този, от когото се нуждая. Не е изминал и миг от седмицата, през който да не си ми липсвал, и не искам да прекарам дори и един ден, разделена от теб. Ако майка ми не ме иска, защото имам връзка с вампир, то това си е нейно решение, но аз направих своето и няма да се извинявам за него, нито пък ще го променя.
Той толкова дълго не каза нищо, че се притесних. Да не би да съм била прекалено откровена в самооценката си? Тя определено не бе прозвучала като текст, който бихте пуснали в обява за запознанство, но се бях опитала да изясня нещата…
— Би ли повторила това? — попита най-накрая и друга емоция измести напрежението, изписано върху лицето му. — Страх ме е, че съм си загубил ума и че току-що получих халюцинация и чух това, за което копнея от толкова отдавна.
Вместо отговор го целунах, толкова се радвах, че отново съм в прегръдките му, че не можех да спра да го докосвам. Всъщност до този миг не бях осъзнала напълно колко много ми бе липсвал. Въпреки ужасяващите обстоятелства около смъртта на Франческа, това бе най-щастливият момент, откакто Боунс бе напуснал апартамента ми преди пет дни.
Боунс плъзна ръце по тялото ми и ме целуна толкова страстно, че останах без дъх. Задъхана, откъснах устни от неговите. Устата му се прехвърли върху шията ми, прокара език по сънната ми артерия и лекичко засмука мястото. Туптенето в гърлото ми се прехвърли заедно с движенията му върху други части на тялото ми и аз задърпах деколтето на тениската си, за да му осигуря по-добър достъп.
Той свали тениската през главата ми и прекъсна целувката само за секунда. Кучешките му зъби, сега напълно показали се заради обзелото го желание, се допряха до врата ми, докато ме докосваше с устни. Боунс никога не нарани кожата ми, без значение колко разгорещени бяхме. Много внимаваше да спази границите, които му бях определила, макар че аз определено не можех да кажа същото за себе си. Завладяна от страстта, му бях нанесла повече кървящи рани, отколкото можех да преброя, но той никога не ме упрекна за този двоен стандарт. Зачудих се дали сега мислеше за това, докато милваше шията ми точно както обичах. Дали се въздържаше? Болката, която чувствах вътре в себе си, изгарящият глад да го почувствам дълбоко в тялото си… той чувстваше ли същото, но по по-различен начин? Трябваше ли да го потиска, защото аз отказвах да приема тази част от него, въпреки че той безусловно ми бе подарил сърцето си?
Боунс плъзна устни надолу към гърдите ми, но аз го дръпнах обратно към шията си.
— Не спирай — прошепнах и имах предвид точно това.
Той явно усети по гласа ми, че не говоря за любовната игра, защото се напрегна.
— Какво означава това, Котенце?
— Преодолявам предишните си предразсъдъци. Ти си вампир. Ти пиеш кръв. Аз съм пила твоята и искам и ти да пиеш от моята.
Той ме гледа в продължение на един дълъг миг и после поклати глава.
— Не. Ти не го искаш наистина.
— Зъбите ти не ме плашат — промълвих. — Нито пък ти. Искам кръвта ми да е в теб, Боунс. Искам да знам, че тече във вените ти…
— Не ме изкушавай — промълви той и се извърна със свити юмруци. О, да, той го желаеше, а аз исках да му го дам заедно с всичко останало, което бях възпирала.
Застанах пред него.
— Не те изкушавам. Аз настоявам да пиеш от мен. Хайде. Разруши и тази последна стена, издигаща се между нас.
— Не е нужно да ми доказваш каквото и да е — възрази той, все още отказвайки ми, но твърдостта му отслабваше. Долавях как гладът му се надига. Въздухът около нас сякаш се наелектризира и очите му засветиха в най-яркото зелено, което бях виждала у него.
Обвих ръце около тялото му и докоснах шията му с устни.
— Не се страхувам.
— Но аз се страхувам. Ужасно се страхувам, че после ще съжаляваш.
Докато казваше това, обви ръцете си около мен. Притиснах се в него и чух как, съскайки, поема въздух, когато телата ни се потъркаха едно в друго. Устните ми се преместиха върху ухото му, ухапах го и той потрепери.
— Искам го. Покажи ми, че не е трябвало да чакам толкова дълго.