Ръката му отметна косата ми настрани и устните му се впиха в шията ми. Задъхах се, когато езикът му напипа сънната ми артерия по много по-хищнически начин от когато и да било преди. Той стисна устни и усетих натиска на зъбите му. Сърцето ми вече блъскаше в гърдите. Със сигурност можеше да усети туптенето му върху устните си.
— Котенце — простена той срещу кожата ми, — сигурна ли си?
— Да — прошепнах. — Да.
Кучешките му зъби потънаха в шията ми. Приготвих се да посрещна болката, но тя така и не дойде. Дълбоко, продължително всмукване ме накара да застина от изненада. Не беше, както когато Хенеси ме ухапа. Не ме болеше. Напротив. Започнах да усещам омайна топлина, разливаща се из тялото ми. Сякаш бяхме разменили ролите си и кръвта, която се изливаше в неговата уста, хранеше и мен. Горещината нарасна и ме понесе със себе си, обвих ръце около врата му, за да го придърпам по-близо.
— Боунс…
Той засмука още по-силно и ме вдигна, когато коленете ми омекнаха. Отпуснах се на гърдите му, шокирана от факта, че всяко негово всмукване ми носи по-голяма наслада, докато не почувствах, че ще се разтопя в ръцете му… изгубена в този неочакван екстаз.
Цялата ми вселена се смали, съществуваше единствено биещото ми сърце, задъханото ми дишане и постоянният приток на кръв из цялото ми тяло. Почувствах тялото си както никога досега, разбрах как е свързано чрез всяко нервно окончание, всяка клетка, съдържащо самата есенция на живота. Исках кръвта ми да тече в него и копнеех да го изпълни, докато се удави в мен. Сякаш бях безтелесна, носеща се над земята, и тогава обгръщащата ме топлина се превърна в поток от течна лава.
— Да. Да!
Не знам дали го казах на глас, защото реалността изчезна. Чувствах единствено топлината, разливаща се в мен, нарастваща, докато кръвта ми не закипя. И тогава внезапно сетивата ми отново възприеха ясно света.
Когато отворих очи, открих, че съм увита в одеяло. Бледи ръце ме прегръщаха и някак си знаех, че е минало много време, въпреки че нямаше часовник, който да погледна.
— Тъмно ли е навън? — попитах и инстинктивно опипах шията си. Никаква подутина, само гладка кожа. Беше изумително, че не бе останала и следа, въпреки че тялото ми все още тръпнеше.
— Да, вече е тъмно.
Обърнах се с лице към него и ахнах, когато студените му крака докоснаха моите.
— Леденостуден си!
— Ти отново открадна завивката.
Погледнах се. Бях се увила в цялото одеяло.
Боунс, който се беше сгушил в мен, трябваше да се задоволи с края на завивката. Явно бе преувеличил.
Разопаковах се и го загърнах с половината завивка, потрепервайки, когато студената му плът докосна голата ми кожа.
— Съблякъл си ме, докато съм сияла? Не си се възползвал, нали?
— Не, това беше предпазна мярка — отвърна той, опитвайки се да срещне погледа ми. Едва тогава забелязах колко е напрегнат, сякаш от най-малкото докосване щеше да се разпадне. — Съблякох те и скрих дрехите ти, така че, ако се събудиш ядосана заради случилото се, да не можеш да избягаш, без преди това да поговорим.
Ето ти мъж, който се учеше от преживяното. За малко да се усмихна, като си представих как крие дрехите ми под различни камъни. После обаче се стегнах.
— Не съм ядосана. Исках го и беше… невероятно. Не знаех, че ще се почувствам така.
— Толкова се радвам, че го казваш — промълви той. — Обичам те, Котенце. Не мога да ти опиша колко много те обичам.
От прилива на чувства сърцето ми щеше да изхвърчи от гърдите ми. Очите ми се наляха със сълзи от емоцията, която безмълвно пищеше да бъде изразена гласно.
Той видя сълзите.
— Какво има?
— Ти няма да спреш, докато не получиш всичко от мен, нали? Тялото ми, кръвта ми, доверието ми… и пак няма да ти е достатъчно.
Боунс знаеше за какво говоря и отговорът му последва незабавно:
— Най-много от всичко искам сърцето ти. Повече от всичко друго. Напълно права си, няма да спра, докато не го получа.
Сълзите закапаха по бузите ми, защото повече не можех да ги преглъщам. Не знаех как бях успявала толкова дълго да задържам истината в себе си.
— Вече го имаш. Така че можеш да спреш.
Тялото му се вцепени.
— Наистина ли?
Несигурност, но и усилващо се вълнение изпълниха погледа му, впит в моя. Кимнах, устата ми бе толкова пресъхнала, че не можех да проговоря.