— Кажи го. Имам нужда да чуя тези думи. Изречи ги.
Облизах устни и прочистих гърло. Нужни ми бяха три опита, докато възвърна гласа си.
— Обичам те, Боунс.
От раменете ми падна тежест, която дори не подозирах, че съществува. Странно колко много се бях бояла от нещо, което не би трябвало въобще да ме плаши.
— Отново. — Той започнала се усмихва и красива, истинска радост запълни празнината, която бях носила със себе си цял живот.
— Обичам те.
Той зацелува челото, бузите, клепачите и брадичката ми с меки като перце докосвания, които обаче ме разтърсиха като сблъсък с локомотив.
— Още веднъж. — Молбата му прозвуча приглушено, тъй като устата му бе върху моята и аз прошепнах думите.
— Обичам те!
Боунс ме целува, докато не ми се замая главата, а светът се преобърна, въпреки че лежах на леглото. Той спря за миг само за да прошепне върху устните ми:
— Определено си заслужаваше чакането.
Глава 21
— Катрин, не си си идвала у дома от четири седмици. Знам, че си заета в колежа, но трябва да ми обещаеш, че ще си дойдеш за Коледа.
Чувството ми за вина се обади, докато премествах слушалката на телефона от едното си ухо на другото, чакайки филийките да се препекат и да изхвръкнат от тостера. Пружината на уреда обикновено ги изстрелваше и те падаха на плота.
— Казах ти, мамо, ще си дойда за Коледа. Но преди това ще бъда много заета. Уча като побъркана. Предстоят ми изпити.
Не това обаче ангажираше времето ми. О, учех, но не за колежа. Не, двамата с Боунс проучвахме всички документи, до които успявахме да се доберем, за да открием за кого бе говорила Франческа, когато бе съобщила за стоящия „по-високо в йерархията“ от полицейски началник или съдия. Като взехме предвид факта, че навярно това бе човек с власт над полицейското управление, както и липсващите или подправени доклади, стигнахме до извода, че основният ни заподозрян е кметът на Кълъмбъс. Наблюдавахме го. Следяхме го, подслушвахме телефона му, проучвахме миналото му и какво ли още не. До момента нищо не бе изскочило, но това можеше да значи, че той просто е внимателен. Все пак го наблюдавахме само от девет дни.
— Още ли се виждаш с Тими? Моля те, кажи ми, че ползвате презервативи.
Поех дълбоко дъх. Бях се изправяла лице в лице с кръвожадни чудовища и не се бях чувствала така притеснена, но това бе разговор, който отлагах прекалено дълго.
— Всъщност исках да поговорим за това. Защо не дойдеш този уикенд? Тогава… всички можем да седнем и да си поговорим.
— Не си бременна, нали? — попита ме моментално тя.
— Не. — Но когато чуеш това, ще ти се иска да бях.
— Добре, Катрин. — Сега вече не звучеше така разтревожена, но все още не бе напълно спокойна. — Кога?
Преглътнах мъчително.
— В петък, седем часа?
— Добре. Ще донеса пай.
А аз ще стрия малко валиум и ще го сложа в кафето, защото ще имаш нужда от него.
— Добре. Ще се видим тогава. Обичам те, мамо. — Без значение дали след срещата ще продължиш да ме обичаш.
— Има някой на вратата, Катрин. Трябва да затварям.
— Добре, чао.
Затворих. Е, готово. По-късно, когато се срещнех с Боунс, щях да му кажа. Понеже го познавах, предположих, че ще се зарадва. Бедничкият, не знаеше какво го очаква.
Около трийсетина минути по-късно на вратата ми се почука и аз се стреснах. Тими не беше в града, бе заминал на гости при майка си. Както обикновено, Боунс си беше тръгнал преди зазоряване, което значеше, че отвън можеше да е единствено хазяинът ми господин Джоузеф, особено като се имаше предвид, че току-що бях приключила да говоря с майка си. Щом обаче погледнах през шпионката да видя кой е, видях непознати лица. Не познавах нито единия от двамата.
— Кой е?
Излъчването на мъжете пред вратата бе човешко, затова не грабнах коловете си.
— Полиция. Инспектор Мансфийлд и инспектор Блек. Катрин Кроуфийлд?
Полиция?
— Да? — Все още не отварях вратата.
Последва неловка пауза.
— Ако обичате бихте ли отворили вратата, госпожице? Бихме искали да ви зададем няколко въпроса.
Тонът му ми подсказа, че не му се нрави да говори през затворената врата. Трескаво сритах под дивана коловете, които за всеки случай винаги бяха наблизо.
— Само секунда! Не съм облечена.
Напъхах другите си оръжия в куфар и го бутнах под леглото. Сложих си халата, за да създам впечатление на току-що облякла се жена, и отворих вратата.