Онзи, който изглеждаше на около петдесет, се представи като инспектор Мансфийлд, а по-младият, който бе може би в средата на трийсетте, беше инспектор Блек. Инспектор Мансфийлд ми връчи визитка с името и телефона си. Взех я, ръкувах се с тях и хвърлих бегъл поглед към значките, които ми показаха.
— Тези може да са купени от битака, но аз не бих могла да открия разликата, така че моля да ме извините, но ще говорим на вратата.
Гласът ми бе хладен, но учтив, докато мислено ги преценявах. Не ми се струваха заплашителни, ала външният вид подвеждаше, а и ние знаехме, че Хенеси има свои хора сред униформените.
Инспектор Мансфийлд също ме изгледа преценяващо и погледът му бе пронизващ. Надявах се да изглеждам като типичната невинна студентка.
— Госпожице Кроуфийлд, ако това ще ви накара да се чувствате по-добре, можете да се обадите в управлението и да проверите номерата на значките ни. През това време ще почакаме. Тогава ще можем да влезем, за да не стоим отвън.
Добър опит, но няма начин, момчета.
— А, всичко е наред. За какво става дума? Някой да не е обрал пикапа ми? В последно време често се случва в района на колежа.
— Не, госпожице, не сме тук заради пикапа ви, но се обзалагам, че се досещате защо бихме искали да говорим с вас, нали така?
— Не, не се сещам и не ми се нрави тази загадъчност, инспекторе.
Сега гласът ми стана малко по-рязък, за да им дам да разберат, че си нямаха работа с тресяща се купчина желе. В каквото се бяха превърнали вътрешностите ми.
— Е, Катрин Кроуфийлд, и ние не харесваме загадките. Особено онези, които включват убити майки и изровени трупове. Познавате ли Фелисити Съмърс?
Името ми говореше нещо, но проклета да бях, ако им го признаех.
— Не, коя е тя? И за какво говорите? Това да не е някаква шега?
Гледах ги с широко отворени очи, сякаш не бях момиче, заровило над дузина типове в земята. Когато стана дума за „изровени трупове“, се уплаших, че коленете ми ще омекнат. Слава на Бога обаче, стоях здраво стъпила на земята.
— Била е на двайсет и пет, майка, изчезнала е преди шест години, докато е била на гости при приятелка. Разложеният й труп бе открит преди осем седмици в щата Индиана31 от неколцина ловци. Обаче колата й, тъмносин пасат, модел от хиляда деветстотин деветдесет и осма, бе намерена на дъното на Силвър Лейк32 преди две седмици. Нещо от това да ви звучи познато?
Сега вече знаех коя е тя, понеже бях видяла документите на колата в нощта, когато убих първия си вампир. Същият, който ме бе откарал при Силвър Лейк в хубав тъмносин пасат. Мамка му, бяха открили колата, от която се бях отървала.
Аз обаче замигах насреща им с наивно объркване и поклатих глава.
— Защо да ми звучи познато? Никога дори не съм ходила в Индиана. Откъде бих могла да познавам горката жена?
Наистина горката жена. Знаех много по-добре от тези двама самодоволни гадняри как вероятно се е мъчила тя.
— Защо не ни каните вътре, госпожице Кроуфийлд? Да не би да криете нещо?
Отново този натиск. Явно не бяха издействали заповед за обиск, иначе нямаше толкова да се натискат да ги поканя.
— Ще ви кажа защо не ви каня вътре. Защото дойдохте пред вратата ми да ме разпитвате за мъртва жена, сякаш би трябвало да знам нещо за случая, а това не ми харесва. — Готово. Скръстих ръце пред гърдите си, за да демонстрирам възмущение.
Мансфийлд се приведе към мен.
— Добре, ще играем по вашите правила. Знаете ли защо обезглавен труп е заровен на около стотина метра от мястото, на което открихме колата на госпожа Съмърс? Или защо трупът е на почти двайсет години? Питам ви защо някой би изровил труп, би отрязал главата му, би го облякъл в съвременни дрехи и би го заровил до мястото, където се е отървал от колата на жертвата, а самата тя е намерена в друг щат? Имате ли някаква представа защо някой би направил подобно нещо?
Е, точка за Боунс. Беше се оказал прав, че първите вампири, които бях убила, са били млади.
— Не знам защо някой би направил подобно нещо. Не знам защо хората правят много от странните неща, които се случват на този свят. — Това бе самата истина. — Но това, което със сигурност не знам, е защо ми казвате всичко това.
Малка злобна усмивка разкриви лицето на Мансфийлд.
— О, добра сте. Просто едно мило момиче от провинциален малък град, а? Но мен не можете да излъжете толкова лесно. Знам, например че през нощта на двайсети ноември две хиляди и първа година мъж, чието описание съвпада с това на похитителя на Фелисити Съмърс, е видян да напуска клуб „Галакси“ с високо, младо червенокосо момиче. И двамата са потеглили с тъмносиния пасат, модел от хиляда деветстотин деветдесет и осма година, собственост на Фелисити. Тогава бяхме пуснали пасата за издирване и се оказа, че е бил спиран в Кълъмбъс онази нощ. По някаква причина полицаят се е объркал и е пуснал заподозрения да си върви, но не и преди да се обади и да провери регистрационния номер на колата. Когато инспектор Блек направи допълнителни проучвания, откри, че същата нощ дядо ви се е обадил в полицията, защото сте излезли и не сте се прибрали. Сега звучи ли ви познато?