Беше като в криминалните сериали, само че ужасяващо истинско.
— Не, за пети път, нищо от това не ми звучи познато. Е, измъкнала съм се през същата нощ, когато някаква червенокоса е излязла с мъж, който е предполагаемият убиец на жертвата? Нима това, че съм червенокоса, означава, че съм тази непозната?
Мансфийлд кръстоса ръце и жестът ми показа, че не е свършил.
— Ако цветът на косата бе всичко, с което разполагахме, щяхте да бъдете напълно права. Не можем да ви заподозрем само защото имате червена коса, нали така? Но новият ми партньор тук — последва кимване към инспектор Блек — навъртя доста извънредни часове и знаете ли какво успя да сглоби заради една абсурдна жалба за нападение, подадена в полицията? Вие, Катрин, вие сте идентифицирана като червенокосата, излязла онази вечер с похитителя на Фелисити Съмърс.
Мамка му. Как бяха успели да ме свържат с това. Как?
— Не знам кой е източникът ви, но е нелепо след шест години някой да се опитва да ме свърже с тази жена. Не ви ли се струва малко странно, че съвсем ненадейно се появява някой и заявява, че аз съм била с онзи мъж?
Мансфийлд си позволи гадно подсмихване.
— Знаете ли кое намирам за странно? Как добро момиче като вас се е забъркало в това. Какви са те, сатанисти? Затова ли изравят трупове и ги обличат в съвременни дрехи? Нещо като вуду магии? Напоследък тези странни останки се появяват на доста места. Преди десетина дни имаше такъв случай недалеч от тук. Тялото беше на жена, мъртва от почти сто години! Хайде де, Катрин. Вие знаете кой върши това. Кажете ни и можем да ви осигурим защита. В противен случай ще ви пипнем заедно с тях за съучастие в убийство, заговор, мародерство и отвличане. Искате ли да прекарате остатъка от живота си в затвора? Не си струва.
Леле, какви теории имаха само. Може би беше логично, защото гледаха на нещата от типично човешка гледна точка. Защо някой ще изравя труп на отдавна мъртъв човек и ще го заравя отново? Защото човекът не е бил наистина мъртъв, естествено.
— Ще ви кажа какво знам аз. — Гневът и безпокойството изостриха тона ми. — Знам, че достатъчно се наслушах на побърканите ви теории за мъртви жени и прастари трупове. Хващате се за сламки и аз няма да бъда една от тях.
С тези думи се извърнах и затръшнах вратата. Те не понечиха да ме спрат, но Мансфийлд се провикна:
— Предполагам, че в такъв случай не познавате и Дани Милтън? Откъде мислите, че имаме името ви? Той ни каза, че преди шест години сте напуснали клуб „Галакси“ с похитителя на Фелисити. Спомня си това, защото двамата сте се скарали онази нощ и тогава той не се е обадил в полицията, защото се е притеснявал да разкрие връзката си с малолетно момиче. Той разказа всичко това на инспектор Блек тази сутрин в едно телефонно обаждане, след като инспектор Блек се натъкна на жалбата на Дани, в която се твърди, че вашият нов приятел счупил ръката му при здрависване. Е, не знаем как е била счупена ръката на Дани. Във всеки случай, не е възможно да се е случило при ръкостискане. Вие ли подредихте така дланта му? Навярно, за да го накарате да си мълчи? Той ще ни разкаже всичко, повярвайте ми. И тогава ще се върнем.
Изчаках звукът от стъпките им да заглъхне и както се бях облегнала на вратата, се свлякох на пода.
Поне бях гледала достатъчно филми, за да се досетя да не вдигна веднага телефона и да не набера номера на Боунс. Възможно бе да подслушват линията. Знаеха нещо, но не достатъчно. Жалкият им опит за сплашване бе целял да захлипам признания. Е, това нямаше да се случи. Защото, като за начало, щях да се сдобия с продължителна ваканция в стая с подплатени стени и усмирителна риза. Там щях да имам възможността да разкажа на всички добри доктори, тъпчещи ме до гуша с литий33, за чудовищата.
33
Съединения на лития в днешно време се ползват в психиатричната медицина при различни разстройства. — Бел.прев.