Вместо да звънна по телефона, аз облякох черен ластичен клин и горнище с дълъг ръкав от същата материя, обух маратонки и вързах косата си на опашка. Нека си мислят, че ще ходя да потичам из гората. Входът за пещерата беше труден за откриване, освен ако човек не знаеше къде да търси, а те не знаеха. А дори и да опитаха, нямаше начин да поддържат темпото ми през онзи насечен и неравен терен. Мансфийлд навярно щеше веднага да получи инфаркт. Миришеше на пепелник.
Първо, не трябваше да изглежда, сякаш веднага се втурвам към местопрестъплението. Отидох в мола и в продължение на час пазарувах, докато стомахът ми се свиваше. Чак след това излязох и се отправих към пещерата.
Паркирах пикапа дори по-далеч от обикновеното разстояние от около километър. Вместо това го оставих на повече от шест километра и половина в гористата местност отвъд пещерата. В случай че имах публика, направих малко шоу — разгрях се и разтегнах крайници като нормален бегач. После спринтирах, правейки широки кръгове, за да объркам всеки, опитал се да определи посоката ми на движение.
След около шестнайсетина километра крос се шмугнах в пещерата. Боунс вече вървеше към мен с объркано, но радостно изражение на лицето.
— Котенце, не те очаквах толкова рано…
Той спря, като зърна лицето ми. Хвърлих се на врата му и избухнах в сълзи.
— Какво има?
Той ме вдигна, бързо ме отнесе в жилищната част на пещерата и ме остави на дивана. Стегнах се поне колкото да му обясня.
— Дани. Дани Милтън! Гръм да го удари, успя отново да ми го начука и този път дори не си свали дрехите! Преди малко ме посетиха двама полицаи. Благодарение на този идиот, който им е дал името ми и им е казал, че съм напуснала един клуб заедно с убиец, познай кой е основният заподозрян в неразрешен случай, включващ млада жена и странен мумифициран труп! Мисля, че ще се наложи да им пуснеш малко кръв и да промиеш мозъците им, иначе никога няма да завърша колежа. Боже, те мислят, че прикривам убиец сатанист, направо няма да повярваш какви теории имат…
Лицето му доби тревожно изражение и той стана от дивана.
— Котенце — в гласа му се долавяше смъртоносно напрежение, — вземи телефона и се обади на майка си. Веднага. Кажи й да вземе дядо ти и баба ти и да напусне къщата. Доведи ги тук, всичките.
— Да не си се побъркал? — Сега и аз се изправих, ококорила очи, защото нищо не разбирах. — Майка ми на секундата ще избяга от тази пещера, пищейки, освен това я е страх от тъмното. А и не мога да си представя дядо и баба да останат да се крият тук долу. Историята с полицията не си струва…
— Не ми пука за полицията. — Думите му проехтяха в тишината. — Хенеси е готов на всичко, за да ме докопа, а ако не успее да се добере до мен — до всеки скъп за мен човек. Знаеш, че има връзки в полицията и сега името ти е свързано с убийство и странен съсухрен труп, тогава той ще разбере. Вече не си анонимна. Свързана си с мъртъв вампир и той трябва само да види твоя снимка, за да установи, че си същото момиче, което без малко да му докара смъртта, така че вземи телефона и разкарай семейството си от къщата.
Мили Боже, не се бях сетила за това! С треперещи пръсти взех телефона, който той ми подаде, и набрах номера. Зазвъня веднъж… втори път… трети… четвърти… пети… шести… Сълзи бликнаха в очите ми. Никога не се бавеха толкова много. О не, не, моля те… десети… единайсети… дванайсети…
— Не вдигат. Говорих с нея сутринта, преди да дойдат инспекторите. Каза, че имало някой на вратата.
Хвърчахме на мотора му сред дърветата. По изключение се зарадвах, че притежава проклетото опасно нещо. Това бе единственото превозно средство, което можеше да се движи в тази местност с подобна скорост. Ако попаднехме на полицейска проверка, щях да изглеждам дяволски виновна за всичко, в което ме обвиняваха. Бях си обула високи ботуши, в които бях скрила коловете си, сребърни ножове за мятане бяха прикрепени в ножници към бицепсите и бедрата ми, а в колана ми имаше втъкнати два пистолета със сребърни куршуми. Може би някой вече ни преследваше.
Продължавах да опитвам да се свържа със семейството си по телефона, проклинах и се молех, защото никой не вдигаше. Ако нещо се бе случило с тях, вината щеше да е само моя. Ако не бях изпила онзи натъпкан с дрога джин, щях да успея да убия Хенеси… само да не бях срещала никога Дани… Хиляди различни мъчителни мисли пронизваха съзнанието ми. Обикновено ми отнемаше час и половина да стигна от пещерата до вкъщи. Боунс обаче взе разстоянието за по-малко от трийсет минути.