Спряхме точно пред къщата и аз слязох първа, затичах се по стъпалата на верандата и отворих вратата. Щом се озовах вътре, мозъкът ми отказа да приеме онова, което видяха очите ми. Бях тичала толкова бързо, че се подхлъзнах върху червената течност, размазана по пода, и паднах. Боунс влезе по-предпазливо, но също толкова бързо, и ме вдигна на крака.
— Хенеси и хората му може още да са наблизо. Няма да бъдеш полезна никому, ако сега се пречупиш!
Гласът му бе груб, но проникна в парализираната част на мозъка ми, който бе отказал да работи при вида на всичката тази кръв. Първите сенки на здрача затъмниха небето. Бледи кехлибарени лъчи от последната слънчева светлина осветиха невиждащите очи на дядо ми, проснат на кухненския под. Гърлото му бе разкъсано. На неговата кръв се бях подхлъзнала.
Освободих се от Боунс, извадих ножовете си от ножниците им и ги стиснах, готова да ги запратя по всяко неживо нещо, което мръднеше. Следа от кръв водеше нагоре по стълбите, а алени отпечатъци от ръце оставяха зловеща диря, която ние последвахме. Боунс щателно подуши въздуха и ме притисна към парапета на стълбите.
— Чуй ме. Едва ги подушвам, затова мисля, че Хенеси и придружителите му вече не са наблизо. Но дръж ножовете в готовност и ги метни по всяко нещо, което помръдне. Стой тук.
— Не. — Говорех през зъби. — Ще се кача горе.
— Котенце, недей. Нека аз да отида вместо теб. Ти стой на пост.
Съчувствието бе изписано върху лицето му, но аз го игнорирах. Мъката ми се превърна в малък възел, затворен дълбоко вътре в мен, който щях да разплитам по-късно. Много по-късно, когато всеки вампир или човек, който бе извършил това, бе мъртъв.
— Махни се от пътя ми.
Тонът ми никога не е бил така заплашителен и Боунс отстъпи, но ме последва по петите. Вратата на спалнята ми бе избита. Висеше само на една от пантите си. Баба лежеше по очи на пода, пръстите й бях сгърчени, сякаш в предсмъртните си моменти се бе опитала да избяга от съществото, което я бе преследвало. На врата й имаше две рани, една по-плитка, а другата зееща. Изглежда, умирайки, тя бе пропълзяла нагоре по стълбите към стаята ми. Боунс коленичи край нея и направи нещо странно. Подуши отблизо раните върху шията й, а после вдигна кървавата възглавница от леглото ми и я притисна към лицето си.
— Какво правиш? — Боже, нима беше гладен? Само при мисълта се разтреперих от отвращение.
— Мога да ги надуша. Били са четирима, включително Хенеси. Подушвам майка ти на тази възглавница. А тук няма достатъчно кръв, за да предположим, че е мъртва.
От облекчение и страх за малко да се свлека на пода. Още беше жива, или поне имаше вероятност. Боунс душеше из стаята като смъртоносна руса хрътка, следвайки миризмата към долния етаж. Чух, че отиде в кухнята, и се досетих, че души и дядо Джо. Беше прекалено ужасно да го наблюдавам. Нежно обърнах баба си и отворените й очи като че се вторачиха обвинително в мен. „Ти си виновна!“, безмълвно ме ругаеха те. Преглътнах хлипането си, затворих очите й и се помолих да е намерила покой, какъвто аз никога нямаше да имам.
— Слез долу, Котенце. Някой идва.
Мълниеносно се спуснах надолу по стълбите, избягвайки хлъзгавата кръв по тях. Боунс държеше нещо в ръка и ме избута през вратата, докато го прибираше в колана си. На около километър и половина от нас изсвистяха гумите на кола и аз грабнах и втория си комплект ножове, така сега във всяка ръка държах по четири.
— Те ли са? — Надявах се да са те. Нямаше нищо, което да искам повече от това, да се нахвърля срещу животните, извършили това.
Боунс застана до мен с разкрачени крака и присви очи.
— Не, хора са. Чувам сърцата им. Да вървим.
— Чакай! — Огледах се безнадеждно. Ръцете и дрехите ми бяха изцапани с кръвта на семейството ми. — Как ще разберем къде са отвели майка ми? Няма да тръгна, докато не разберем, не ми пука кой идва!
Той скочи върху мотора, обърна го и ми направи знак с глава да се качвам.
— Оставили са бележка. Беше в ризата на дядо ти, сега е у мен. Хайде, Котенце. Те са тук.
И наистина. Колата рязко спря на около трийсет метра от нас и инспектор Мансфийлд и инспектор Блек изскочиха с извадени пистолети.
— Стой на място! Мамка му, да не сте мръднали!
Боунс скочи от мотора и застана пред мен, преди да успея да мигна. Предпазваше ме от куршумите, които можеха да го наранят само за известно време, но за мен бяха далеч по-опасни.