— Качвай се на мотора, Котенце — каза той много тихо, че да не го чуят. — Аз ще се кача зад теб. Трябва да вървим. Сигурно вече са повикали подкрепление.
— Горе ръцете! Хвърлете оръжията! — Мансфийлд се приближаваше с малки стъпки. Боунс послушно вдигна ръце. Печелеше време.
Странна студенина се разля в тялото ми, надвивайки мъката и болката. Боунс можеше да ги остави да изпразнят два пълнителя в гърба му, докато отпрашвахме с мотора. Или пък да им позволи да му сложат белезниците и после да ги разпердушини. Е, аз имах друга идея.
И двамата полицаи се приближаваха към него, приемайки вампира като основна заплаха. Глупашки пренебрегнаха старата поговорка никога да не подценяват оръжията на една жена.
Излязох иззад Боунс с вдигнати ръце, само че с длани, обърнати към мен. Когато Мансфийлд пристъпи отново напред, аз хвърлих първия нож. Пронизах го право в китката и пистолетът му падна на земята. Преди Блек да успее да реагира, запратих втория нож по него и той също се срина в прахоляка, крещейки и стискайки окървавената си ръка. Това ми помогна, другите два ножа намериха целите си по-лесно. Само след миг и двете им ръце бяха обезвредени, като от тях стърчаха сребърни остриета.
Боунс изви вежда насреща ми, но не каза нищо, качи се зад мен на мотора и отпрашихме.
С увеличаване на разстоянието виковете им заглъхнаха зад гърбовете ни.
Глава 22
Карахме по черни пътища и сред дърветата, за да не ни забележат. В далечината от време на време дочувах сирени. Въпреки че аз седях отпред, Боунс управляваше мотора. Криволичеше покрай дърветата със скорост, която при други обстоятелства щеше да ме накара да повърна. Сега обаче исках да кара още по-бързо.
Когато наближихме магистралата, той спря. Вече беше тъмно, сенките поглъщаха светлината. Боунс остави мотора да легне и го покри с няколко клона, които откъсна от близкото дърво. Шосето бе на около трийсетина метра от нас.
— Стой тук. Няма да се бавя — загадъчно обеща той.
Гледах го объркана, докато вървеше към магистралата. Когато стигна до шосето, спря. Движението не беше кой знае колко натоварено, минаваше седем часът и повечето хора вече се бяха прибрали по домовете си след работа. От мястото си виждах Боунс добре, очите му започнаха да светят със силен зелен цвят.
Някаква кола наближи и Боунс насочи погледа си към нея. Автомобилът се отклони и започна да намалява скоростта си. Той излезе на средата на платното, колата се насочи право към него, а очите му блеснаха още по-силно. Колата спря на трийсетина сантиметра от Боунс, а той посочи с глава към аварийната лента. Колата послушно последна указанията му.
Боунс изчака тя напълно да спре и отвори вратата на шофьора. Мъж на около четирийсет години седеше със замаяно изражение на лицето. Боунс го издърпа навън и го доведе до мястото, където стоях аз.
На мига устата на вампира се залепи за врата на човека и безпомощният непознат изскимтя. След мъничко Боунс го пусна и избърса уста с ръкав.
— Уморен си — заговори той с плътния си глас. — Ще легнеш тук и ще заспиш. Когато се събудиш, няма да се притесняваш за колата си. Оставил си я вкъщи и си излязъл на разходка. Ще се прибереш пеша до дома ти, но чак след като си починеш. А ти си много, много уморен.
Също като дете непознатият се сви на земята и положи глава на ръцете си. Заспа на мига.
— Трябва ни кола, която не издирват — обясни ми Боунс.
Последвах го до новото ни возило. Когато потеглихме, се обърнах към него:
— Покажи ми бележката.
Докато се придвижвахме с мотора, не го бях помолила за това, уплашена, че може да бъде отнесена от вятъра заради високата скорост, с която се движехме.
Боунс поклати леко глава и извади бележката от колана си.
— Няма да я разбереш. Предназначена е за мен.
Внимателно разгънах хартийката, съдържаща единствената следа към местонахождението на майка ми.
Отплата. Два пъти след смъртта на деня.
— Това означава ли, че тя все още е жива?
— Да, предполага се, че това трябва да означава. Ако може да им се вярва.
— Вярваш ли им? Да не би да има някакъв… вампирски кодекс да не се лъже за заложниците?
Той ме погледна. Съчувствието, изписано върху лицето му, не ми донесе никаква утеха.
— Не, Котенце. Но Хенеси може да реши, че ще има полза от нея. Майка ти все още е красива жена, а ти знаеш какво прави той с красивите жени.