Заля ме нажежен до бяло гняв заради картината, която той обрисува, но поне бе честен с мен. Лъжите нямаше да ми помогнат, но истината можеше и да я спаси, ако успеех да контролирам яростта си и да се държа разумно.
— Кога трябва да се срещнем с тях? Предполагам, че са определили час? Какво искат? — Въпросите напираха в съзнанието ми по-бързо, отколкото можех да ги изрека, и той вдигна ръка.
— Нека първо намеря място, където да спрем, и тогава ще говорим. Не искам и полицията да ни погне, така от лоша ситуацията ще стане още по-лоша.
Кимнах безмълвно и скръстих ръце пред гърдите си. Боунс шофира в продължение на около двайсетина минути, после слезе от магистралата и отби пред „Мотел 6“.
— Изчакай ме за момент — рече заради обърканото ми изражение.
Чаках десет минути, после той излезе от мотела и паркира зад сградата. Не се намирахме в много хубав квартал и аз се озърнах притеснено, когато няколко типа, които се мотаеха наоколо, ни огледаха с хищнически погледи.
— Хайде, ние сме насам.
Без да обръща внимание на съмнителните типове, той ме хвана за ръката, когато слязох от колата, и ме заведе в стая триста двайсет и шест. Отвътре мотелът изглеждаше точно толкова негостоприемен, колкото и отвън, но в момента това бе най-малката ми грижа.
— Защо сме тук? — Очевидно причината не бе романтична.
— За известно време ще се покрием, няма да привличаме нежелано внимание, а и можем да поговорим, без да ни прекъсват. Тук никой няма да забележи нищо, с изключение на стрелба от движеща се кола. Пък и ще можеш да измиеш кръвта.
Едва погледнах оцапаните си в червено ръце и отново насочих поглед към него.
— Имаме ли време за това?
Боунс кимна леко.
— Часове. Искат да се срещнем в два. Това означават думите: „Два пъти след смъртта на деня.“ Полунощ е смъртта на всеки ден и те са избрали да се видим два часа след това. Явно са искали да ти дадат достатъчно време да узнаеш за дядо си и баба си и да се свържеш с мен.
— Колко мило. — Гласът ми бе изпълнен с омраза. — Сега ми кажи какво предлагат, ако въобще предлагат нещо. Да я разменят за мен? Нима иска да си хапне от примамката, която за малко да го убие?
Боунс ме отведе до леглото и ме накара да приседна в края му. Тялото ми бе сковано от гнева и мъката. Той приклекна пред мен и взе окървавените ми ръце в своите. Още не бяхме светнали лампата, но тя не ми бе нужна, за да го виждам. Косата му бе почти бяла на лунната светлина и чертите на лицето му изглеждаха като съживен мрамор.
— Знаеш, че Хенеси не иска теб, Котенце. Той иска мен. За теб не е помислил въобще, освен как би могъл да те използва. Сладурче, нали разбираш, че могат да принудят майка ти да им разкаже всичко за теб. Ако извадим късмет, няма да зададат правилните въпроси. Аз самият не ти повярвах, когато ми каза какво си, само очите ти ме убедиха в истинността на думите ти. Дори майка ти да им каже, те ще си помислят, че бълнува, и няма да й обърнат внимание. Без съмнение вече са разбили апартамента ти, за да те търсят там. Онези инспектори навярно са ти спасили живота, когато са дошли сутринта и са ти изкарали акъла. Хората на Хенеси ще открият оръжията ти, но сигурно ще предположат, че са мои и ги държа при теб за удобство. Те искат мен и аз ще отида при тях. Но теб няма да те очакват. Това е единственото ни предимство.
— Боунс, не е нужно да го правиш. Можеш да ми кажеш къде е тя и аз ще отида. Както самият ти каза, мен няма да очакват. — Тя беше моя майка и независимо от обстоятелствата аз щях да отида. Но той не биваше да рискува живота си, за да я спаси, още повече че тя дори можеше да не е жива.
Той отпусна глава в скута ми за миг, преди да отвърне:
— Как дори ти хрумна такова нещо? Първо, моя е вината, че ти се забърка в това. Трябваше да се вслушам в инстинктите си и никога да не позволявам това да се случи. Второ, трябваше просто да убия Дани през онази нощ. Ако поне бях заличил спомените му как се е случило това с ръката му, той нямаше да даде името ти на полицията. Но бях ядосан и исках да знае кой го е направил и защо. Разбира се, че ще дойда. Дори Хенеси, който няма никаква представа, че те обичам, знае, че ще дойда. Няма значение дори тя вече да е мъртва и единственото, което може да бъде спечелено, е отмъщението, аз пак ще дойда, и ти се заклевам, че ще откъсна ръцете на онези, които дори само са докоснали майка ти или баба ти и дядо ти. Плаши ме единствено мисълта, че отново ще ме сметнеш за чудовище, защото именно вампири ти причиниха това.