Е, това бе нещо, което можех да изпълня. Дори аз самата можех да подуша страха си с новото си обоняние. Миризмата беше гадно сладникава като на гнили плодове. Да се отдам на страха за повече достоверност? Една порция смрадлива пот, заповядайте моля.
Четири големи джипа чакаха с изгасени светлини в мрака край пътя. Колата ни спря и ние незабавно бяхме обкръжени от шест вампира. Като че се материализираха от въздуха, но с облекчение, осъзнах, че всъщност движенията им ми се струваха определено по-бавни.
Да живее кръвта на Боунс, помислих си горчиво. Амин.
— Значи все пак дойдохте.
Един от тях застанало прозореца, Боунс свали стъклото и се вгледа в съществото.
— Привет, Винсънт. Радвам се да те видя.
Гласът му звучеше отегчено и аз премигнах.
Аз никога нямаше да мога да имитирам такова хладнокръвие.
Винсънт се усмихна.
— Наричай ме Суич.
Майка му стара! Това ли бе палачът на Хенеси? Този, който вършеше мръсната работа, с която Хенеси не желаеше да си цапа ръцете? Суич изглеждаше по-млад дори от мен, имаше момчешки черти и кестенява коса. Мили Боже, дори лунички имаше! Липсваше му само бойскаутската униформа.
— Изненадан съм, че си довел и нея — продължи Суич.
— Тя настоя да дойде. Искаше да види майка си и не можах да я разубедя.
Спокойствието в тона му ме разтревожи.
Суич ме огледа и аз услужливо оставих чувството на страх да лъхне от порите ми. Усмивката му стана по-голяма и разкри кучешките зъби, скрити зад устните му.
— Хубаво семейство имаш, Катрин. Съжалявам за дядо ти и баба ти. Знам, че е невъзпитано да се наядеш и веднага да си тръгнеш, но времето ни притискаше.
Потиснах гнева си с невероятно усилие на волята. Не можех да им позволя да видят светещите ми очи и така да издам плана ни. Слава на Господа, че бях станала истински експерт в контролирането на погледа си. И този кучи син си мислеше, че ще му се разминат тъпите майтапи, че е убил баба и дядо? На момента реших, че ако умра, ще го отнеса със себе си.
— Къде е майка ми? — В думите ми нямаше равнодушие, само чиста омраза. Поне това със сигурност се очакваше.
— При нас е. — Друг вампир се приближи до Суич и го информира, че не са забелязали никой да ни следва. Тогава Суич се обърна към Боунс.
— Е, да тръгваме. Надявам се, че няма да изостанете?
— Не се притеснявай — равнодушно отвърна Боунс.
Суич изръмжа и се отправи към колата си.
— Страх ме е — казах, когато потеглихме, изричайки предварително репетираните реплики. Те можеха да ни чуят дори от това разстояние.
— Просто стой в колата и в никакъв случай не излизай. Когато майка ти се качи, тръгвайте веднага, разбра ли?
— Добре. — По-скоро адът ще замръзне.
Ръцете ме сърбяха да ги разкъсам. Както се бяхме разбрали, заплаках, хлипайки, докато мислено броях секундите. Скоро, много скоро, щяха да открият какво същество бе създал един от техния вид. Отмъщението е сладко.
Пътуването продължи четирийсет минути, в края му отбихме пред паянтова къща на около шестнайсетина километра от магистралата. Имаше отлично изолирано местоположение, с дълга алея отпред. Идеалното място за клане. Боунс спря и паркира колата, оставяйки я с работещ двигател. Очите му срещнаха моите само за миг, преди някой да отвори врата от неговата страна.
— Пристигнахме. Хенеси каза, че ще я пусне навън, когато ти влезеш вътре. — Суич отново стоеше край вратата и същата жестока усмивка се мъдреше на лицето му.
Боунс повдигна тъмната си вежда насреща му.
— Не мисля така, друже. Доведете я на вратата, за да я видя, и тогава ще вляза вътре. Ако ли не, можем веднага да уредим нещата помежду си.
Спокойствието напусна гласа му и очите му засветиха в зелено. Въпреки че отзад колата ни бе блокирана от другите автомобили и бяхме заобиколени, Суич, изглежда, се изнерви.
— Можеш да чуеш ударите на сърцето й вътре. Жива е — отбранително рече той.
Боунс се изсмя кратко и невесело.
— Чувам седем сърца и не може да се разбере дали нейното е някое от тях. Какво криете? Имаме ли сделка, или не?
Суич го изгледа гневно, а после изпрати с кимване на главата един от другите вампири вътре в къщата.
— Ето, виж там.
Дъхът ми секна. На прозорец, осветяван от слаба светлина, се показа лицето на майка ми. Някаква ръка стискаше гърлото й и я притискаше към гърдите на похитителя й. От главата й се стичаше кръв върху блузата й, по която се виждаха множество кървави петна.