— Ето го доказателството ти. Доволен ли си?
Боунс кимна и слезе от колата. Шестимата вампири моментално го наобиколиха. Аз се плъзнах на седалката на шофьора и заключих вратата.
Суич ми се подсмихна ехидно през прозореца.
— Чакай тук. Ще я изведем и тогава ще можете да си вървите.
Съдейки по пълната му незаинтересованост към моята особа, майка ми или не им беше казала каква съм, или, както и предположихме, не й бяха повярвали. Да благодарим на Господ за глупаците.
Входната врата се затвори зад Боунс и аз бях оставена сама в колата, блокирана от трите страни от джиповете. За мое облекчение майка ми бе дръпната от прозореца.
В къщата се разнесе зловещ и ехиден глас, който веднага разпознах като гласа на Хенеси.
— Ей, вижте кой е дошъл на тържеството! Внимавай какво си пожелаваш, Боунс. От години искаш да узнаеш кой работи с мен, е, огледай се добре. С изключение на един, всички сме тук.
Те всички са там. Хората, които бяха съсипали стотици животи, не само моя. Замислих се за всички семейства, които тези мръсници бяха разделили, и това ми даде сила. С напълно спокойни ръце вдигнах мобилния телефон и набрах номера от визитката, която инспектор Мансфийлд ми беше дал сякаш в някакъв друг живот. Отговори ми женски глас:
— Шерифско управление на окръг Франклин, за спешен случай ли става дума?
— Да — прошепнах. — Обажда се Катрин Кроуфийлд. Намирам се близо до седемдесет и първа и триста двайсет и трета магистрала, само на няколко километра от Бетел Роуд в къща в края на задънена улица. По-рано през деня със сребърни ножове пронизах в китките инспектор Мансфийлд и инспектор Блек. Елате да ме приберете.
Затворих, когато тя започна да заеква, и включих на скорост. Входната врата се отвори и Суич излетя, движейки се с нечовешка бързина. Бяха чули телефонния ми разговор, както и знаех, че ще стане, и сега идваха да ми затворят устата. Някак, въпреки целия им старателно измислен пъклен план, така и не им бе хрумнало, че Боунс ще ме накара да се обадя в полицията. Известно е, че самонадеяността предшества падението.
Отправих жестока усмивка към Суич и натиснах педала на газта. Джиповете преграждаха пътя ми от три страни, но не и отпред. Готови или не, аз идвам, момчета!
Колата излетя напред и Суич се спаси от прегазване, само защото скочи на капака. Той веднага счупи предното стъкло и се опита да ме сграбчи, но вече бях извадила ножа. Забих го във врата му и го завъртях. Гърлото му се разпори, а аз се приведох под волана, докато автомобилът се врязваше в къщата.
Последва зрелищна градушка от дърво и тухли. Стърженето на метала и звънът на трошащо се стъкло бяха оглушителни. Без колебание скочих през счупения преден прозорец и се претърколих върху капака, запращайки сребърни ножове по всичко, което се движеше към мен. Боунс беше подготвен и знаеше, че трябва да се покрие. Писъци на болка съпътстваха съскането на димящия двигател, кашлящ и хриптящ в предсмъртна агония.
Хенеси се намираше в руините на предната стая заедно с още двайсет и пет вампира. Света Дево, бяха повече, отколкото очаквахме. Майка ми бе набутана в един ъгъл с вързани ръце и крака. Ококорените й невярващи очи бяха вторачени в мен. Гневът, който така внимателно бях прикривала, откакто видях безжизнените тела на дядо ми и баба ми, избухна в мен и аз му позволих да ме превземе. Отмъстително ръмжане се откъсна от гърлото ми и очите ми светнаха в изумруденозелено.
Боунс се възползва от суматохата. Някой тъкмо беше започнал да го оковава, когато се бях врязала в къщата. Той замахна и висящите от китките му вериги се увиха около шията на най-близкостоящия вампир. Под безжалостния натиск на брънките главата на вампира бе откъсната и в замазано от бързината движение Боунс се завъртя към следващия.
Трима вампири се нахвърлиха върху мен. Зъбите им бяха смъртоносно дълги, също като ножовете ми. Избегнах ухапванията, като раздавах унищожителни удари с крака, поваляйки единия от тях на земята. Веднага се озовах върху него, с едно-единствено движение го разпорих и прободох сърцето му, преди да се претърколя и да повторя същото с останалите двама.
Чернокос вампир хладнокръвно се отправи към майка ми. Скочих във въздуха и на практика прелетях през стаята, за да се стоваря върху гърба му. Сребърното ми острие изсвистя и се заби в сърцето му тъкмо когато ръцете му бяха на сантиметри от нея. Едно безмилостно завъртане на ножа и с него беше свършено, ала тогава силен удар ме накара да залитна напред. Вместо да се съпротивлявам, се свих, и нападателят ми прелетя над главата ми. Никой от тях не бе подготвен за бързината ми. Преди отново да успее да ми се нахвърли, той се оказа прикован за стената зад гърба му, зяпнал глуповато сребърната дръжка, стърчаща от гърдите му.