За части от секундата взех решението си. Може и да умра, но ще те взема със себе си. Вече не използвах свободната си ръка, за да го отблъсквам, вместо това я обвих около тялото му. Хенеси вдигна глава колкото да ми се ухили, от устата му капеше кръв, и тогава насочи паст към шията ми.
Когато зъбите му се притиснаха към кожата ми, забих сребърния нож в гърба му. Тялото му се вцепени, но аз не спрях, за да се уверя дали е било достатъчно. Продължих да въртя и да натискам острието по-дълбоко в плътта му, усещах го как се мята в спазми с всеки мой натиск, докато най-сетне престана да помръдва. Устата върху гърлото ми вече не представляваше заплаха, отпусна се.
Нямаше време да се радвам на победата си. Стрелбата се отдалечаваше от къщата. Извърнах рязко глава тъкмо навреме, за да видя как Суич изчезва сред дърветата. Беше пробил обръча на полицаите и сега бягаше към свободата си.
Скочих, за да се втурна да го преследвам, но един куршум изсвистя прекалено близо и отново ме принуди да се наведа.
— Боунс! — изкрещях. — Суич ще се измъкне! Избяга в гората!
Юмрукът на Боунс проби гърлото на вампира и изскочи от другата страна. Четири куршума се забиха в тялото му, ала той почти не обърна внимание на раните. На лицето му се изписа колебание. Ако тръгнеше след Суич, щеше да се наложи да ме остави тук, а планът ни бе да се измъкнем, преди да дойде полицията. Не бяхме очаквали толкова много вампири. Ако не успеехме да се спасим навреме, Боунс трябваше да ме предпази с тялото си от куршумите. Сега обаче можехме да забравим и двата варианта. Не и ако имаше намерение да залови Суич.
Можех да мисля само за баба, която ме гледаше с безмълвен укор, и за сгърченото върху кухненския под тяло на дядо ми.
— Хайде, хвани го, после ще се върнеш за мен!
Последните ми думи прозвучаха като рев на отприщена ярост. Исках това същество мъртво. Истински, болезнено мъртво. Всичко друго можеше да почака.
След като взех решението вместо него, Боунс се стрелна през стаята със скорост, която и автомобил не можеше да развие. Куршумите бяха прекалено бавни, за да го застигнат. Само след миг той вече бе изчезнал.
Един от оцелелите вампири реши да прояви инициатива и запрати един от собствените ми ножове по мен. Среброто се впи високо в бедрото ми, пропускайки артерията едва с няколко сантиметра. Без да обръщам внимание на болката, изтръгнах ножа от крака си и го метнах право в сърцето му. Бях възнаградена с агонизиращ предсмъртен писък.
Изведнъж чух силен изстрел и тялото ми бе отхвърлено настрана. Когато се бях надигнала, за да се прицеля с ножа си, някой друг се бе прицелил в мен. Нажежен метал се впи в рамото ми, когато куршумът попадна в целта. Задъхана, посегнах към раната си и чух гласове над себе си.
— Не мърдай! Не мърдай! Горе ръцете, мамка му!
Едно треперещо ченге, заобиколено от още трима, стоеше над мен, уплашените им очи пробягаха по кървавата баня в някогашната дневна стая на къщата. Вдигнах бавно ръце, премигвайки заради болката, която пронизваше рамото ми.
— Арестувана сте — изхриптя един паникьосан полицай, чиито очи шареха диво наоколо. Вонята на страха му ме връхлетя.
— Слава на Бога! — отвърнах.