Може да бяха минали часове, на мен ми се сториха като минути. Една не много нежна ръка разтърси раменете ми и ужасяващият глас прозвуча в ушите ми:
— Стани и изгрей. Имаме работа за вършене.
Костите ми изпукаха шумно и с мъка, когато се изправих и се протегнах. Той се ухили на звука.
— Така ти се пада, задето се опита да ме убиеш. Последният тип, който опита това, свърши доста по-зле, а не само със схванат врат. Имаш късмет, че си полезна, иначе досега вече да си се превърнала в леко порозовяване върху бузите ми.
— Такава съм си аз. Късметлийка. — Чувствах се огорчена, впримчена в капана на една пещера заедно с убийствено настроен вампир.
Той ми размаха пръст.
— Не се мръщи. Ще получиш първокласно образование за нощните същества. Повярвай ми, не много хора имат шанса да научат тези неща. Но пък ти не си съвсем човек.
— Престани да го повтаряш. Аз съм повече човек, отколкото… нещо.
— Да, добре, много скоро ще разберем точно колко. Мръдни се от стената.
Подчиних се, без да имам кой знае какъв избор в тази малка стая, а и не исках да съм близо до него. Той застана пред каменната стена, където бях спала аз, и хвана камъка от двете страни. С лекота вдигна канарата и напълно я отдели от земята, отмести я встрани и отвори процеп, достатъчно широк, за да се мине през него. Значи така влизаше в гробницата.
— Хайде — рече през рамо, преминавайки отвъд. — Не се размотавай.
Докато се промъквах през тясната цепнатина, внезапно напрежение в мехура ми ми напомни, че все още силно зависех от органите си.
— Ъ-ъ-ъ, ти едва ли… — Да вървят в ада любезностите. — Тук има ли тоалетна? Един от нас все още има работещи бъбреци.
Той рязко спря и изви едната си вежда насреща ми. От варовиковия таван се процеждаха тънички ивици светлина и се пресичаха в блестящи линии из пещерата наоколо. Беше ден.
— Да не мислиш, че това е проспериращ хотел? Какво, след малко и биде ли ще поискаш?
Обзе ме вбесяващо неудобство и изръмжах:
— Ако не обичаш мръсотията, предлагам ти да ми намериш място, при това бързо.
Звук, силно наподобяващ въздишка, долетя откъм него.
— Последвай ме. Не се препъвай и не си изкълчвай нищо, проклет да бъда, ако трябва да те нося. Да видим какво можем да направим. Непохватна жена.
Докато се катерех след него, се успокоявах с мечти как се гърчи безпомощен под кола ми. Представата бе така реалистична, че едва не се усмихнах, докато той ме водеше към звуците на течаща вода.
— Ето. — Посочи ми купчина камъни, които като че висяха над малък вътрешен поток. — Тази вода се оттича надолу. Можеш да се покатериш по камъните и да си свършиш работата.
Забързах натам и той се провикна с острота в гласа си:
— Между другото, ако си мислиш, че просто ще скочиш и ще отплуваш оттук, да знаеш, че идеята е лоша. Водата е около четири-пет градуса и потокът се вие около три и половина километра, преди да излезе от пещерите. Ще получиш хипотермия доста преди това. Не е приятно да се луташ трепереща в тъмното, появяват се и халюцинации. Пък и ще си нарушила споразумението ни. И аз ще бъда истински, ама истински ядосан.
Мрачната нотка в гласа му накара думите да прозвучат по-заплашително от прищракването на пушка. Загложди ме отчаяние. Бях си помислила да направя точно това.
— Ще се видим след малко.
Той ми обърна гръб и излезе. Въздъхнах, изкачих се по камъните и запазих равновесие, докато задоволявах естествените си нужди.
— Предполагам, че е безсмислено да ти искам тоалетна хартия? — провикнах се пренебрежително.
В отговор последва лаещ смях.
— Ще я впиша в списъка си за пазар, Котенце.
— Престани да ме наричаш Котенце. Името ми е Кат.
Свърших и заслизах, докато не се озовах на що-годе стабилна земя.
— Твоето какво е, между другото? Така и не ми каза. Ако ще бъдем… ако ще работим заедно, трябва да знам поне как да те наричам. Освен, разбира се, ако не желаеш да отговаряш само на обидите ми.
Лукавата усмивка отново изви устните му, когато застана лице в лице с мен. Стъпалата му бяха раздалечени едно от друго, а ханшът му — леко изнесен напред. Бледата коса обгръщаше лицето му на гъсти вълни. Под дупчиците със светлина около него кожата му определено блестеше.