Куршумът, насочен към гърдите ми, всъщност разкъса рамото ми: прекалено късно видях оръжието и се приведох. Оливър стреля отново, уцелвайки ме в крака. Изстрелът ме повали и за миг бях поразена от силата на изстрела, проклинайки се за глупавото си прибързано нахлуване.
Франки и още двама пазачи се изкачваха по стълбището лъхтейки. Не се обърнах, задържах погледа си върху Оливър, който с напълно спокойна ръка наклони дулото на оръжието си към мен.
— Айзък е мъртъв — остро рекох, а болката от двата куршума едва не ме парализира. — Болницата няма да бъде взривена.
— Губернатор Оливър! — рече задъхано един от мъжете. — Ранен ли сте?
Оливър имаше небесносини очи. Много светли и ярки, а посребрялата му кестенява коса бе идеално пригладена, също като на снимките от предизборната му кампания.
— Франки, Стивън, Джон… дявол ви взел, разкарайте се от тук — с ясен глас нареди той.
— Но сър! — припяха заедно те.
— Тя е на колене и аз я държа на мушка, разкарайте се от тук, мамка му! — изрева той. — Веднага!
В далечината се чуваше слабият вой на сирени. Прекалено далече бяха, за да може мъжете да ги чуят. Тримата започнаха да се оттеглят и с рязко кимване Оливър ги накара да затворят врата зад себе си. В стаята останахме само аз и губернаторът.
— Ти ли си момичето Кроуфийлд? — попита той, без да отмести дулото и на сантиметър.
Не помръдвах, мислено преценявах нараняванията си и с отново разпалващ се гняв забелязах, че тапетите в помещението бяха синьо-червени с индийски десен, а подовете бяха дървени. Явно Оливър бе маскираният изнасилван на Емили. Тя подробно беше описала стаята му.
— Можеш да ме наричаш Кат.
— Кат — повтори той. — Не изглеждаш такава здравенячка, така кървяща на пода ми. Кажи ми, къде е приятелят ти? Ловецът на глави?
Сирените наближаваха. Не оставаше много време.
— Предполагам, че убива дружката на Хенеси — Суич. Свършено е с теб, Оливър. Те всички са мъртви. За постоянно.
Ръката му дори не трепна.
— Нима? — Усмихна се. Леденостудено. — Е, такива като Хенеси има още много. Няма да е толкова трудно да намеря някой друг, който да изкарва парите. Когато стана президент, тази страна ще претърпи основен ремонт. Ще спестя на данъкоплатците милиони и ще прочистим боклука от улиците. Мътните го взели, след това възнамерявам да се заема с онези на държавни помощи и с домовете за специални грижи. Америка ще бъде по-силна и по-просперираща от всякога. Навярно дори ще премахнат ограничението за два мандата, след появата ми в кабинета35.
Чух свистене на гуми, взимащи завой. Вече ми оставаха само секунди.
— Това няма да се случи.
Той се усмихна.
— Ти няма да доживееш, за да го видиш. Ще те убия при самозащита. Още сега си представям заглавията: „Губернаторът храбро се справя с убийца при опит за покушение“. Довечера рейтингът ми ще се вдигне с дванайсет пункта.
— Итън — тихо казах, дочувайки тропота на многото крака, приближаващи къщата. — Погледни ме.
Позволих на очите си да засияят в зелено. Той се ококори, удивен, и в тази частичка от секундата, докато бе разсеян за миг, аз го нападнах, избивайки оръжието му, което падна настрана и стреля, без да нарани никого.
— Но ти кървиш… трябва да си човек, но очите ти… какво си ти? — прошепна той.
Изумруденият блясък осветяваше лицето му, ръцете ми се стегнаха около шията му.
— Аз съм Мрачният жътвар — изръмжах. Стъпките се чуваха точно пред вратата… — Или както Боунс би се изразил, Червенокосият жътвар.
Пречупих врата му тъкмо преди да отворят вратата. Когато половин дузина полицаи се изсипаха в стаята, блясъкът бе напуснал очите ми, а аз стоях с вдигнати ръце.
— Предавам се.
Глава 25
Пред болничната ми стая имаше трима пазачи, намирахме се на единайсетия етаж. Дори бяха опразнили тази част на крилото — досетих се заради тишината в съседните стаи. Явно взимаха на сериозно убийството на губернатора.
През цялата сутрин ме посещаваха доктори, които се дивяха и чудеха над мен, но това нямаше нищо общо с убийството, което бях извършила. Причината се криеше в начина, по който оздравявах. Трите огнестрелни рани бяха изчезнали в рамките на няколко часа. Раната от ножа също я нямаше. Следи от зъбите на Хенеси също липсваха. Всичките ми синини и драскотини ги нямаше. Дори система не можеха да ми включат, защото тялото ми непрекъснато отхвърляше иглата. Честно казано, вече се питах защо още не са ме преместили в обикновена затворническа килия, но след случилото се с Айзък не се оплаквах от липсата на полицейски транспорт.
35
Според законите на САЩ президентът не може да остане на поста си повече от два поредни мандата. — Бел.прев.