Света Дево, майчице Божия, той току-що каза думата с „в“. Сега вече бях повече от притеснена — бях потресена.
— Не си ли малко старичък, за да вярваш в съществуването на вампири, Дон? — Навярно можех да му замажа очите с нахакано поведение. Може би той просто пускаше въдицата напосоки с огромна примамка на кукичката.
Сега вече Дон не се усмихна. Изражението му стана решително.
— Изследвал съм много странни трупове през годините на своята кариера. Трупове на възраст от сто до хиляда години, но винаги облечени в съвременни дрехи. Е, това може да бъде обяснено, но патологията им не може. Тяхната ДНК съдържа мутация, която досега не е била документирана при хората или животинските видове. От време на време се натъкваме на някой от тези необичайни трупове и загадката около тях се задълбочава. Онази къща снощи гъмжеше от такива ненормални мъртъвци, както и домът на губернатора. Беше най-голямото находище на такива трупове, на което някога сме се натъквали, ала знаеш ли всъщност кое е най-великото ни откритие? Ти. — Дон понижи глас. — Прекарах последните шест часа в четене на всяко парченце информация за теб, което успях да открия. Преди малко повече от двайсет и две години майка ти е подала сигнал за изнасилване и е разказала история за тайнствен нападател, който пил от кръвта й. Сметнали са, че е изпаднала в истерия и са пренебрегнали подробностите. Пет месеца по-късно си се родила ти. А те така и не заловили извършителя на това престъпление.
— И какво? Майка ми е била в истерия заради преживяната от изнасилването травма.
— Не съм съгласен. Майка ти е разказала истината, само че никой не й е повярвал. Някои от описваните от нея подробности са прекалено специфични. Внезапно светващи в зелено очи, подаващи се дълги кучешки зъби, невероятна сила и бързина, неща, които е невъзможно да е чула някъде. Историята й се различава от всички останали с това, че е последвало твоето раждане. А според патолозите ти носиш същата странна мутация в кръвта си, като мистериозните трупове. По-малко изявена, но генетичната структура е идентична. Виждаш ли, Катрин, за мен е чест да се запознаем, защото по време на цялата си кариера съм търсил някой като теб. Ти си една от тях и все пак не си, ти си дете на вампир и човек. Това те прави най-ценното откритие за последните векове.
Мамка му. Трябваше да избягам още в къщата на губернатора, въпреки няколкото куршума, които щях да отнеса.
— Страхотна история, но много хора имат рядка кръвна група и психясали майки. Уверявам те, че не съм по-различна от останалите момичета на моята възраст. Освен това на този свят не съществува такова нещо като вампири.
Гласът ми бе съвсем спокоен. Боунс щеше много да се гордее.
— Нима? — Дон се изправи и кимна на Тейт Брадли. — Сержант, давам ти пряка заповед. Изпълни я моментално. Застреляй госпожица Кроуфийлд в главата, точно между очите.
По дяволите! Скочих от леглото и изтръгнах заварената метална преграда, удряйки с нея ръката, насочила пистолета към мен. Чу се изпукване на кости. Продължавайки същото движение, ударих капачките на колената на Дон и грабнах пистолета от ръката на Брадли, насочвайки го към главата му.
— Писна ми да стрелят по мен, а и някой трябва да ви научи, момчета, че в болница трябва да проявявате малко уважение!
Дон, паднал по лице на пода, се извърна бавно, за да ме погледне. Изражението на лицето му издаваше неподправено задоволство.
— И ти си просто нормално момиче и такива неща като вампирите не съществуват, така ли? Това бе най-невероятното нещо, което някога съм виждал. Та ти бе просто замазано петно. Тейт дори нямаше време да се прицели.
Сърцето на Тейт Брадли туптеше забързано и от порите му засмърдя на страх. Някак се досетих, че да се страхува не е нормално състояние за него.
— Какво искаш, Дон? — Значи това бе малкото му изпитание, а аз го бях преминала с отличие.
— Моля те, би ли пуснала Тейт? Можеш да задържиш пистолета, не че ти е нужен. Очевидно е, че и невъоръжена си по-силна, отколкото Тейт с него. Приеми го като знак на добра воля.
— И какво може да ме спре да пръсна черепа му в знак на моята добра воля? — Тонът ми бе изпълнен със злоба. — Или твоя череп?
— Имам предложение за теб, което ще ти се иска да чуеш. Но ако съм мъртъв, няма да ми е много лесно да говоря.
Е, точка за него, за това, че остана хладнокръвен по време на криза. Внезапно освободих Брадли и го бутнах през стаята. Плъзгайки се по пода той се озова до Дон.