— Госпожо Кроуфийлд, бихте ли ни извинили? Искаме за малко да останем насаме с дъщеря ви? Пазачът ще ви изпрати до стаята ви.
Тя не се сбогува с мен, нито аз с нея. И двете бяхме бесни и се чувствахме предадени. За разлика от нея обаче аз знаех, че никога няма да спра да я обичам. Тя беше моя майка, независимо какво се случваше. Можех да й простя дори това.
— И така, майка ти ти е казала, че ни информира за твоята… връзка с вампир? Тя мисли, че по някакъв начин те е омагьосал. Това вярно ли е? Под негово влияние ли си?
— Само ако става дума за секс — контрирах го, без да мигна. Нека си мислят, че връзката ни беше просто физическа.
Брадли ме изгледа с едва прикрито отвращение. Писна ми.
— О, я си го начукай, ако въобще можеш да натикаш нещо в тясната си войнишка дупка! — Налагаше се да изтърпя осъждането от страна на майка си, но неговото мнение можеше да задържи за себе си.
Лицето му се изчерви от възмущение. Дон прикри усмивката си с покашляне.
— Както и да е, за мен е показателен фактът, че при предишния ни разговор не спомена близката си връзка с вампир. Може би си повече на тяхна страна, отколкото е видно?
— Виж, Дон, с кого избирам да се чукам си е само моя работа. Двамата с него имахме общи цели. Майка ми каза ли ви, че и той убива вампири? Навярно е пропуснала това в желанието си да го види бързо мъртъв. Имахме сходни цели, а после малко се сближихме. Не беше нещо сериозно, той просто минаваше от тук.
— Просто минавал? — Прозвуча скептично. — Това ли е вампирът, който строши ръката на Дани Милтън в един бар през ноември? От полицията може и да си мислят, че е невъзможно да осакатиш някого само с ръкостискане, но пък и те никога не са си имали работа с вампири.
— Е, е, голям си умник, така ли? Ако не сте го чули от самия него, тогава нека ви кажа, че този нещастник Дани се възползва от мен, когато бях на шестнайсет. Помолих приятеля си да му даде урок. Сега за известно време ръката му няма да бърка под полите на непълнолетни. — Лъжите отново излизаха с лекота от устата ми. — И в случай че не знаете, нека ви кажа, че когато един вампир минава през някой град, обикновено остава няколко месеца. Имат малко по-различна представа за времето от нас.
— Тогава сигурно ще ни кажеш къде се намира той — каза Брадли, който все още не беше забравил коментара ми от преди малко.
Смеейки се, поклатих глава.
— Да бе. Да прецакам вампир, който не ме мрази, да го ядосам, въпреки че нямам ни най-малка представа дали след това ще можете да ме защитите. Аз съм наполовина човек, но не съм напълно тъпа.
— Знаеш ли какво мисля аз, Катрин? Мисля, че ти изобщо не си тъпа. — Дон говореше тихо със същата любезна полуусмивка на лицето. — Напротив, мисля, че ти си много, много умна. Трябва да си такава, нали, след като си успяла да прикриваш същността си през всичките тези години и си се промъквала нощем да убиваш тези живи мъртви. Мили Боже, та ти си едва на двайсет и две, а имаш повече опит в битките от повечето войници в униформа. Мисля, че ще се опиташ да избягаш. Да вземеш майка си и да избягаш с или без възлюбения си вампир. Но има малък проблем в това отношение, както и сама току-що откри. Тя няма да дойде. Разбираш ли, тя не те приема такава, каквато си. След като е разбрала за необичайния ти сексуален живот, е още по-разстроена. Ще ти се наложи да я изоставиш, за да изчезнеш, а когато избягаш, колко ли същества ще изпълзят от земята, за да я използват, за да се докопат до теб? Колко вампири си убила? Обзалагам се, че те са имали приятели. Оливър също имаше приятели. И никакви аргументи няма да променят онова, което тя вижда у теб. Сега тя те възприема като вампир и никога не би избягала с един от тях. Можеш просто да я убиеш, преди да избягаш, така ще бъде по-милостиво.
— Копеле!
Скочих от леглото. Цапардосах Брадли по главата, когато направи опит да ме спре. Строполи се като каменен на пода. Сетне сграбчих Дон за яката на ризата и го вдигнах над количката му, докато краката му не се заклатиха във въздуха.
— Можеш и двама ни да убиеш, Катрин — задъха се той. — Ние не можем да те спрем. Може би ще успееш да скочиш през прозореца, без да те застрелят. Може и да успееш да стигнеш до стаята й, да я метнеш на рамо и да я изнесеш, докато тя рита и вика за помощ. Можеш да се сдобиеш с кола и фалшив паспорт, да се срещнеш с възлюбения си и да опиташ да напуснеш страната. Може и да успееш да направиш всичко това. Но колко време ще остане тя с теб? Колко време ще мине, преди да избяга, защото се страхува от собствената си дъщеря? И тогава колко време ще мине, преди някой да я открие и да я накара да плати за стореното от теб?