— Името ми е Боунс6.
— Първо, сладурче, ако наистина искаш да станеш добра в убиването на вампири, трябва да научиш повече за тях.
Настанихме се на два камъка с лице един към друг. От тавана на пещерата се спускаха приглушени снопове светлина. Като че ли бе най-странният момент в живота ми досега — седях срещу вампир и спокойно обсъждах с него най-добрите начини за убиване на вампири.
— Слънчевата светлина не може да ни унищожи, най-много да ни причини лошо изгаряне. Няма да избухнем в пламъци като във филмите и няма да се превърнем в парчета хрупкаво пилешко. Обичаме да спим през деня, защото през нощта сме най-силни. Важно е да запомниш това. През деня сме по-бавни, по-слаби и не така нащрек. Особено призори. Призори ще намериш повечето вампири завити в каквото там наричат свое легло, което, както можеш да съдиш и по снощната вечер, не означава непременно ковчег. Е, някои от по-старомодните спят само в ковчези, но повечето от нас спят в онова, което намират за най-удобно. Всъщност някои вампове държат ковчези в леговищата си, за да може ентусиасти от типа Ван Хелсинг7 да отидат първо там, докато вампирът им се нахвърли от друга страна. И аз веднъж или два пъти съм прилагал този номер. Така че, ако се надяваш да вдигнеш щорите, за да пуснеш слънчевата светлина вътре и това да проработи, направо зарежи тая работа.
— Кръстовете. Освен ако не са пригодени като твоя, кръстовете не правят нищо повече, освен да ни разсмеят, преди да те изядем. Ти явно вече знаеш това, затова преминаваме нататък. Дървото, както също знаеш, може да ни вкара тресчици и да ни вбеси, но няма да ни спре да разкъсаме гърлото ти. Светена вода… е, нека просто да кажа, че ако някой запрати шепа пръст в лицето ми, ще ме нарани повече. Всички религиозни неща са пълна глупост, когато става дума за нараняване на някого от нашия вид, разбра ли? Единственото ти предимство е, че когато вампирът види специалния ти кол, той няма да осъзнае опасността.
— Не се ли страхуваш, че ще ползвам тази информация срещу теб? — прекъснах го. — Защо би ми се доверил?
Той се наведе към мен съвсем сериозен. Аз се отдръпнах назад, защото не исках да съм близо до него.
— Виж, сладурче. Двамата трябва да се доверяваме един на друг, ако искаме да постигнем целите си. И много, много ще те улесня: ако дори само си помислиш да ме изпързаляш и дори само се замислиш дали да не ме предадеш, ще те убия. Е, това може и да не те плаши, защото ти си голямото смело момиче, но помни едно — онази нощ те проследих до дома ти. В онази къща хамбар живее ли някой, на когото държиш? Защото, ако живее, тогава ти предлагам да се държиш с мен добре и да правиш каквото ти казвам. Ако ме преметнеш, ще живееш достатъчно, за да видиш как онази къща изгаря до основи с всичките хора вътре в нея. Освен това, ако някога решиш да ме нападнеш, трябва да си съвсем сигурна, че си ме довършила, ясно?
Преглъщайки, кимнах. Разбирах го. О, Боже!
— Освен това — гласът му се разведри като пролетен ден, — аз мога да ти дам каквото искаш.
Съмнявах се.
— Какво пък може да знаеш ти за това, какво искам аз?
— Ти искаш каквото всяко изоставено дете иска. Искаш да откриеш баща си. Но ти не копнееш за щастливо събиране, не, не и ти. Ти искаш да го убиеш.
Зяпнах го. Той каза на глас това, което аз дори не позволявах на подсъзнанието си да ми нашепва, и беше прав. Това беше другата причина, поради която убивах вампири — за да убия онзи, който ми е дал живот. Исках да направя това за майка си повече от всичко на света. Ако успеех, щях да имам спокойствието, че поне по някакъв начин съм изкупила вината си от начина, по който съм била зачената.
— Ти… — Едва можех да говоря с всички мисли, прелитащи през съзнанието ми. — Можеш ли да ми помогнеш да го открия? Как?
Сви рамене.
— Като начало, може и да го познавам. Познавам много неживи. Признай си, без мен ти всъщност търсиш игла в купа сено. Дори и да не го познавам лично, знам за него повече от теб.
— Какво? Как? Какво?
Той вдигна ръка, за да възпре бърборенето ми.
— Знам например възрастта му. Ти си на двайсет и една, нали?
— На двайсет и две — прошепнах, все още замаяна. — Навърших ги миналия месец.
7
Ван Хелсинг е герой от романа „Дракула“ на Брам Стокър, той именно е ученият, който установява, че героинята от романа е ухапана от вампир. Ван Хелсинг е и герой от филми за вампири и върколаци, в които неговата роля е да издирва съществата на нощта и да ги убива. — Бел.прев.