Дон едва се усмихна.
— Така или иначе щяхме да го направим. Ако ни съдействаш, ще установиш, че уговорката ни ще е изгодна за всяка от страните.
— Съмнявам се — казах уморено. — Но въпреки това ще сключим сделката. И накрая, но съвсем не и на последно място, отказвам да преследвам вампири, които не убиват хора. Това може и да ти прозвучи противоречиво, но съм срещала вампири, които пият, само колкото да оцеляват, и не убиват без причина. Те могат да се нахранят от някого, без той да разбере и без да си спомня. Ще убивам убийци, не гладници. Ако ви трябва някой, който да преследва тези вампири, тогава си потърсете друг. Пожелавам ви успех в търсенето.
Тейт Брадли се размърда, простена тихо и седна, притиснал с длан кървищата си глава. Явно малко бях пукнала черепа му. Той се изправи, залитна и ме изгледа изключително злобно.
— Ако ме удариш отново, ще…
— Какво? Ще кървиш още повече? Благодаря, но пия само джин с тоник. Нямам дълги кучешки зъби, виждаш ли?
С широка усмивка оголих зъби срещу него и отвърнах на злобния му поглед. Щом сега ме мразеше, трябваше само да почака да започна с тренировките. Тогава вече щеше да знае какво е истинска омраза.
Дон се покашля.
— Уверен съм, че ще открием достатъчно противни типове, че да те държим напълно заета, така че няма да ловуваме онези, които намираш за безобидни. — Остротата в тона му ми подсказа, че той не вярваше да има нещо неживо, което да е безобидно. Но злото не идваше само от вампирите. Вече знаех това от личен опит. — Значи всичко е уточнено. Ще уредя двете с майка ти да бъдете преместени от тук незабавно. Тейт ще те придружи до летището, междувременно може да се поопознаете. Тейт, запознай се с новия си шеф — Катрин.
— Казвам се Кат.
Просто ми се изплъзна. Всичко в живота ми щеше да се промени, но някои неща исках да запазя.
Брадли отвори вратата и Дон за втори път излезе с количка от стаята ми.
— Не мога да кажа, че за мен беше удоволствие да се запознаем, но до скоро. Опитай следващия път да ме оставиш в съзнание.
Веждите ми се извиха насреща му, имитирайки вампира, когото обичах.
— Ще видим.
Глава 26
Не можех да му го отрека на Дон — удържа на думата си и организира преместването ни. В рамките на час бях облечена и чаках в стаята на майка си без белезници. Най-сетне се бях изкъпала и бях изчистила всичката кръв. Докато бях под душа си позволих да се наплача, сълзите се сливаха с водата и мъката ми остана скрита. Сега гледах към майка ми и очите ми бяха напълно сухи.
— Е?
Току-що й бях разказала за отправеното ми предложение и за факта, че го бях приела. Докато говорех част от отвращението, изписано по лицето й, бе изчезнало, и сега тя взе ръката ми.
— Постъпваш правилно. Единственото нещо, което ще те спаси от злото.
Заля ме горчивина и мъничка егоистична частица от мен я мразеше. Ако не беше тя, можех просто да изчезна с Боунс и да изживея живота си с мъжа, когото обичах. Но тя не можеше да бъде винена за неотслабващата й ненавист към вампирите, както и аз не бях виновна за появяването ми на бял свят. Така погледнато бяхме квит.
— Не смятам, че това ме спасява от злото, но ще го направя въпреки всичко.
— Не ставай глупава, Катрин. Разбира се, че това е твоето спасение. Колко щеше да продължи връзката ти с онова същество, преди то да те превърне във вампир? Ако държи на теб, както твърдиш, тогава няма да иска да наблюдава как старееш с времето, нали? Как с всяка изминала година се приближаваш към смъртта както всеки човек. Защо да го прави, когато може да те превърне във вампир и да ти подари вечна младост? Това ще направи с теб, ако останеш с него, и ако не бе така заслепена, вече щеше да си го осъзнала.
Колкото и да не ми се искаше да го призная, тя засегна очеваден проблем, който си позволявах да игнорирам. Какво щеше да се случи с връзката ни след десет години? След двайсет? Или повече? Боже, тя беше права. Боунс нямаше просто да стои и да наблюдава как умирам от старост. Щеше да поиска да се променя, а аз никога нямаше да го направя. Може би любовта ни беше обречена от самото начало и предразсъдъците на майка ми и предложението на Дон бяха само доказателство за това. Води битките, които можеш да спечелиш, това непрестанно ми повтаряше Боунс. Е, не можех да спечеля тази битка, но можех да осигуря безопасността му. Можех да осигуря безопасността на майка си и да използвам моята уникалност, за да осигуря безопасността и на други хора. Реално погледнато, разбито сърце не бе чак толкова висока цена за това. Може и да нямах бъдеще с Боунс, но все пак имах бъдеще. Като се замислях за всички момичета, които Хенеси бе отвлякъл и чиито животи бе ограбил, щеше да бъде безсмислено от моя страна да пропилея своя.