— По-кротко, мамче. Малко бързаме.
Стон, долетял от седалката до шофьора, го принуди да фрасне Тейт по главата.
— Не го убивай, Боунс! Те нямаше да ме наранят!
— О, добре тогава. Нека им кажем довиждане както си му е редът.
Той измъкна Тейт от мястото му с такава бързина, че движението изглеждаше замазано.
За миг устните на Боунс се притиснаха към врата му, а после го метна във въздуха. Тейт се приземи на петнайсетина метра в тревата край пътя. Пийт опита да избяга пълзейки, но Боунс го сграбчи и му осигури същия полет, но не и преди това да се е обслужил с кръвта му.
— Слез от колата, сладурче — нареди ми той и аз изскочих от разбитите останки на автомобила. Той все още държеше майка ми за ръката. Тя плачеше и го проклинаше едновременно.
— Те ще те убият, знаят какво си! Катрин е…
Не можа да довърши, защото я цапардосах в челюстта. Тя припадна, без да гъкне повече. Заедно с ругатните можеше да разкрие прекалено много, а ако Боунс научеше за сключената от мен сделка, щеше да ме разубеди. Аз щях да повярвам на всичките му невъзможни уверения, защото сърцето ми не можеше да мисли трезво.
Изсвистя куршум. Залепих се за земята, понеже не исках отново да ме улучат. Боунс хвърли раздразнен поглед в посоката от която дойде изстрела и после сграбчи колата. Очите ми се ококориха, когато се досетих какво се кани да стори. Боже, не бе възможно да направи това, нали?
Агентите от колите пред нас бяха намерили прикритие зад едно от преобърнатите возила и сега стреляха по нас. Явно им бе наредено да осигурят безпроблемното ми пътуване или, в случай че това не станеше, да се погрижат да не избягам. План А се бе провалил, така че те изпълняваха план Б. Боунс се ухили злорадо и вдигна колата във въздуха. Завъртя я в полукръг, за да я засили и сплесканото желязо полетя във въздуха, описвайки дъга, след което се приземи право върху импровизираната барикада на агентите.
Последва оглушителен взрив, когато колите избухнаха при удара. Плътен задушлив дим се заиздига нагоре. Насред целия този ад Боунс стоеше с разкрачени крака и светещи в зелено очи и изглеждаше абсолютно и ужасяващо прекрасен.
На магистралата се възцари хаос. В отсрещното платно се образуваха колони от коли, когато невярващи на очите си зяпачи спираха за да наблюдават бойното поле, заформило се вляво от тях. Всяка секунда се чуваше ново изсвирване на спирачки, последвано от удар на метал в метал. Боунс не спря да се наслади на резултата от действията си. Хвана ме за ръката, метна майка ми на рамото си и вече тичахме, скривайки се в гората.
На около осем километра по-напред, където пътят беше свободен, ни чакаше кола. Боунс положи майка ми на задната седалка и не пропусна да залепи тиксо на устата й, преди да потеглим.
— Добре, че я приспа с един удар, сладурче. Спести ми неприятностите. Не си наследила склонността си към насилие от баща си, определено си я взела от нея. Тя ме ухапа.
За някой, който току-що бе блъснат от автомобил, каращ с около стотина километра в час, той изглеждаше изненадващо весел.
— Как го направи? Как спря колата? Ако вампирите могат да правят това, то тогава защо Суич не ми попречи да се блъсна в къщата снощи?
Боунс изсумтя презрително.
— Това пале? Че той не може да спре дете в проходилка. Беше едва на около шейсет години, сладурче, смятано в неживи години. Трябва да си мастер вампир като мен, за да врътнеш такъв номер, без после горчиво да съжаляваш. Повярвай ми, адски боли. Затова и си пийнах от двамата ти приятели, преди да ги изхвърля. Кои бяха те между другото? Не бяха полицаи.
Трябваше много внимателно да отговоря на това.
— Ъ-ъ, те са от някаква правителствена агенция, но не ми казаха от коя точно. Не бяха от приказливите, нали се сещаш? Мисля, че ме водеха в специален затвор заради Оливър.
Той ме изгледа.
— Трябваше да ме изчакаш. Можеше да загинеш.
— Не можех да чакам! Едно от корумпираните ченгета на Оливър се опита да ме застреля. А и му беше наредено да постави бомба в болницата, където отведоха майка ми! Оливър е бил, Боунс. Той си призна, на практика се похвали как Хенеси „прочиствал“ щата вместо него. Сякаш всички онези хора са били просто боклук и нищо повече. Боже, и десет пъти да го бях убила пак нямаше да е достатъчно.
— Защо си толкова сигурна, че момчетата, които сега те отвеждаха, не са от неговите хора?