— Ще се върнем след минутка, Боунс. Искам малко да се поосвежи и да си поговорим.
— Няма нужда да бързаш, сладурче.
Заключих вратата зад нас и моментално пуснах врялата вода да тече във ваната. По време на пътуването бях начертала план, но сега трябваше да накарам майка ми да го следва заедно с мен. Тя яростно ръмжеше зад лепенката и аз въздъхнах. Въпреки че горещата вода течеше, Боунс можеше да ни чуе.
Хвърлих бегъл поглед към огледалото в банята и развъртях кранчето докрай. Скоро банята се изпълни с пара. Бинго.
С пръст започнах да пиша по запотеното огледало:
Заминаваме утре. Мълчи, той ще те чуе.
Очите й се ококориха.
— Мамо, той видя сметката на убиеца на баба и дядо Джо — казах с ясен глас. — Няма да нарани нито мен, нито теб.
Тя написа три думи до моите:
Заминаваме без него?
Кимнах, въпреки че ми се повдигна.
— Знам, че мразиш вампирите и знам, че ще ти е трудно, но трябва да ме изслушаш. — Той не знае, иначе ще ни спре. — Просто ми дай малко време. Трябва да ми се довериш. Животът ни зависи от това.
Прави каквото ти кажа, без значение какво се случва.
— Довечера ще преспим тук и утре ще напуснем страната. Няма друг начин.
Не преставах да си повтарям това наум. Няма друг начин. Само че ме болеше повече, отколкото можех да понеса.
— Е? Ще се държиш ли разумно? Мога ли да ти отпуша устата?
Тя ме изгледа напрегнато и отново написа на огледалото:
Заминаваме без него, обещай ми.
— Можеш да ми имаш доверие — повторих. — Обещавам.
Майка ми кимна и аз отлепих тиксото. Тя погледна към вратата, но не каза нито дума.
Грабнах една от красивите провесени на закачалката кърпи и изтрих думите ни от огледалото.
— Опитай се да бъдеш мила, когато излезем.
Боунс и Родни седяха на масата. Майка ми ги изгледа кръвнишки, но не каза нищо. От нейна гледна точка това беше мило.
— Изберете си коя стая за гости предпочитате, има една горе и една в мазето — рече Родни.
— Покажи ми онази в мазето — отвърнах на мига.
— Добре, последвай ме.
Хванах майка ми за ръката и тримата слязохме по стълбите в мазето. Родни отвори вратата на стаята за гости, снабдена с пухкави завивки и, най-важното, лишена от прозорци.
Леко побутнах майка си вътре.
— Тази стая ще е идеална за теб, мамо.
Тя ме изгледа неразбиращо, когато понечих да изляза.
— Къде си мислиш, че отиваш?
— Горе. С Боунс. Лека нощ.
Затръшнах вратата и с мрачно задоволство загледах как Родни заключва бравата от външната страна. Самият факт, че имаше спалня в мазето, която се заключваше отвън, бе притеснителен, но това не бе моя работа.
Почти на мига по вратата отвътре се забарабани.
— Катрин! Не можеш да…
— Утре ще говорим, мамо, когато останем насаме. Утре. Не вдигай много шум, че Родни ще огладнее.
Въпреки че нямаше как да знам дали твърдението ми съдържа някаква истина, той ми намигна и тихо изръмжа. В стаята зад вратата веднага настъпи тишина.
— Благодаря ти — прошепнах. — Щеше да тропа цяла нощ.
Той се усмихна, докато изкачвахме стълбите. Заключи и вратата към мазето, после ме изгледа многозначително.
— В случай че е наистина избухлива.
Боунс ме чакаше в другата стая за гости и аз се хвърлих право в обятията му, вдишвайки аромата му. В продължение на няколко минути ние просто стояхме така прегърнати. Егоистично опитвах да запомня чувството да бъда с него. Може и да знаех, че няма друг начин, но, Боже, как болеше.
— Казах ти, че ще оцелеем, сладурче. Ти не ми повярва.
— Не — отвърнах тихо. — Не ти повярвах. Но ти беше прав и двамата сте живи. Само това има значение. За мен това значи повече, отколкото всичко друго.
— За мен ти значиш повече, отколкото всичко друго.
Той приведе глава и докосна с устни моите. В отговор аз обвих ръце около него така силно, че бях сигурна, че на сутринта ще имам синини.
— Защо плачеш? — прошепна той.
Избърсах сълзите, за които не подозирах, че са потекли.
— Защото… няма да го понеса, ако нещо ти се случи.
Той ме целуна.
— Нищо няма да ми се случи, обещавам.
И аз обещавам. Всъщност ще заложа живота си за това.
— Исках да ти кажа, че въпреки всичко, много се радвам, че те срещнах. — Казах със задавен глас. — Това бе най-щастливият ден в живота ми. Ако не те бях срещнала, никога нямаше да разбера какво е някой да ме обича, безусловно, дори онази част от мен, която аз мразех. Животът ми щеше да е празен и пропит от чувство за вина, но ти ми показа цял един нов свят, Боунс. Никога няма да мога да ти се отблагодаря за всичко, което направи за мен, но ще те обичам до сетния си ден.