Дръпнах един стол и седнах до него.
— Здрасти.
Изпълненият му с болка поглед срещна моя.
— Успях ли да се класирам за отряда, Кат?
Гласът му бе дрезгав шепот, но аз за малко да се усмихна на думите му. За малко.
— Искаш да се подложиш на редовни дози такава болка?
— По дяволите, да! — каза задъхано, но без колебание.
Язвително поклатих глава.
— В такъв случай поздравления, Тейт. Ти си първият член на екипа. — Изправих се и се обърнах към Дон. — Доведете някоя медицинска сестра да ми източи малко кръв. Поне половин литър. Нека я прелеят на Тейт.
Дон учудено премигна насреща ми.
— Та ти дори не знаеш дали кръвната ти група е като неговата. Трябва да са съвместими.
Това ме разсмя.
— Моята кръвна група е подходяща за всекиго. Полувампир, подсилен с отлежало Екстра Дракула. Суперсилата ми ще изчезне през следващите два дни, така че ви предлагам да се възползвате, докато все още я имам. Ето ви и урок първи от часа по „Аз знам повече от вас“: вампирската кръв има лечебни свойства. Той ще е на крака до края на утрешния ден. Налага се веднага да започнем с тренировките. Чака ни много работа.
Навих ръкава на дрехата си, докато Дон припряно натискаше бутона за сестрите.
— Какво друго ще ми кажеш, което все още да не знам? — попита ме той.
Очите ми светнаха изумруденозелени и той ахна, когато блясъкът освети лицето му.
— Дори не можеш да си представиш…
По-късно, когато с майка ми бяхме настанени в една военна сграда, си позволих да се замисля за Боунс. Още преди часове трябваше да се е върнал в дома на Родни и да е видял бележката, която му оставих. Бях се опитала накратко да му обясня, че не бих могла отново да понеса кръвта на обичните ми хора да изцапа ръцете ми. Без значение колко хитро действаше той, правителството все някога щеше да ни пипне. Или някой от избягалите вампири щеше да ни проследи. Или пък майка ми щеше да провали връзката ни с омразата си и непрестанните си опити да избяга. Или пък времето щеше да се окаже наш враг, аз щях да остарявам, а той не. Трябваше да играем с картите, които ни бяха раздадени, всички ние. Да водим битките, които можехме да спечелим.
Но когато най-сетне се унесох в онова състояние на ръба на съзнанието, където логиката не съществуваше и започваха сънищата, сякаш чух гласа на Боунс. Той ми шепнеше онова обещание, което ми даде преди месеци, когато връзката ни бе в началото си. И аз се запитах дали това не е знак и дали наистина мислеше сериозно онова, което ми бе казал.
Ако избягаш от мен, ще те преследвам. И ще те открия…