— Не мислиш ли, че трябва да изпитаме някои от тези теории?
Той неодобрително ми размаха пръст.
— Да ги нямаме такива. С теб сме партньори, нали? В случай че забравиш, може би няма да е зле да знаеш, че нещата, които току-що споменах, ще подействат много добре срещу теб.
— Шегувах се — излъгах го.
Той просто ме изгледа с поглед, който ми каза, че всъщност много добре ме е разбрал.
— Истината е, че е много трудно да ни убиеш. Как ти си успяла да заковеш шестнайсет вампира, ми е направо непонятно, но пък и на света никога не му липсват глупаци.
— Ей! — Обидена, защитих уменията си. — Щях да те разкъсам на парчета, ако не ме бе накарал аз да шофирам и ако после не ме беше фраснал, докато не гледах.
Той отново се разсмя. Усмивката превърна лицето му в нещо, което осъзнах, че бе много красиво. Отвърнах поглед, тъй като не исках да го възприемам като нищо друго, освен като чудовище. Опасно чудовище.
— Котенце, защо мислиш, те накарах да шофираш? Бях те преценил пет секунди след като говорих с теб. Ти си новобранка, зелена си в лова и, веднъж извадена от рутината си, бе безпомощна като бебе. Разбира се, че те фраснах изневиделица. Има само един начин да се биеш и това е непочтеният. Почтеният джентълменският бой ще те доведе единствено до смъртта ти, при това бързо. Не пропускай нито един нечестен удар, нито един удар под кръста, трябва да риташ противниците си точно когато вече са повалени, и тогава може би ти ще си тази, която ще се измъкне жива. Запомни го. Биеш се на живот и смърт в тази война. Това не е боксьорски мач. Победителят не се определя според отбелязаните точки.
— Ясно. — За съжаление схващах. В това отношение бе прав. Всеки път, когато срещнех вампир, боят бе на живот и смърт. Включително и този.
— Но пак се отклонихме от темата. Разказах ти за слабостите ни. По отношение на предимствата ни — имаме много. Бързина, зрение, слух, обоняние, физическа мощ — всички те превъзхождат човешките. Можем да ви усетим много преди да ви видим и можем да чуем пулса ви от километър и половина разстояние. В допълнение към това някои от нас притежават способността да контролират съзнанието на хората. Един вампир може да изсмуче половин литър кръв от теб и секунди след това ти да не си спомняш, че дори си го виждала. Съдържа се в кучешките ни зъби, една мъничка капчица халюциноген в съчетание със силата ни те прави податлива на внушение. Например някой не само е смукал от шията ти, но ти внушава, че си срещнала момче и си си побъбрила с него и сега ти се доспива. Така се хранят повечето от нас. Малко лочене тук, още малко там, и никой нищо не подозира. Ако всеки вампир убиваше, за да се нахрани, още преди векове щяхме да бъдем разкрити.
— Можеш да контролираш съзнанието ми? — Мисълта ме ужаси.
Кафявите му очи внезапно блеснаха в зелено и погледът му се впи в моя.
— Ела при мен — прошепна той, ала думите му като че отекнаха в главата ми.
— По дяволите, няма начин — отвърнах, смразена от внезапната нужда да направя точно това.
Очите му рязко станаха отново кафяви и той ми отправи жизнерадостна усмивка.
— Явно не мога. Браво на теб, това може да ти е от полза. Не може да си все с разстроено съзнание и да забравяш целите ни, нали? Навярно това е от гените ти. Не сработва върху други вампири. Или при хора, които поглъщат вампирска кръв. Очевидно имаш достатъчно от нашия вид в себе си. Има и хора, които не се поддават на внушение, но те са много малък процент. Трябва да притежаваш необикновен контрол над съзнанието си или естествени съпротивителни сили, за да не ни пуснеш да бърникаме вътре. Ем Ти Ви и видеоигрите разрешиха този проблем, що се отнася до по-голямата част от човечеството. Те и кабеларките.
— Кабеларките?
Той се ухили развеселен.
— Телевизията, естествено. Не говориш ли английски?
— Е, ти със сигурност не говориш — измърморих.
Поклащайки глава, той ми се намръщи.
— Денят отминава, сладурче. Имаме още много да говорим. Казах ти за сетивата и за контрола над съзнанието, но да не забравяме силата ни. И зъбите ни. Вампирите са достатъчно силни, че да те прекършат на две и да носят парчетата с един пръст. Можем да запратим колата ти по теб, ако пожелаем. И можем да те разкъсаме със зъбите си. Въпросът е колко от нашите сили носиш ти в себе си.