— Не говори така за нея! — избухнах. — Тя знае, че постъпвам правилно. Защо да не ме подкрепя?
Очите му се впиха в моите като бистри тъмни езера от кафяво. Сетне сви рамене.
— Както кажеш.
Внезапно Боунс се изправи пред мен. Дори нямах време да мигна, толкова беше бърз.
— Стана ми ясно снощи, когато метна кръста си по мен. Само се замисли, няколко сантиметра по-надолу и сега можеше да засаждаш маргаритки над главата ми. — Усмихна се, сякаш развеселен от представата. — Ще работим върху подобряване на скоростта и точността ти. Ще си в по-голяма безопасност, ако можеш да убиваш от разстояние. Прекалено ранима си в близък бой.
Той ме стисна за ръцете. Опитах да се измъкна, но той стискаше здраво. Железни решетки щяха да бъдат по-лесни за помръдване.
— От силата ти има още много какво да се желае. По-силна си от мъж, но вероятно си слаба колкото най-слабия вампир. И върху това ще трябва да поработим. Освен това гъвкавостта ти не струва и хич не използваш краката си, когато се биеш. Те са ценни оръжия и трябва да се отнасяме към тях подобаващо. Колкото до скоростта ти, е… тя може би е безнадеждна. Но все пак и това ще пробваме да подобрим. Така, както го мисля, имаме около шест седмици, преди да можеш да излезеш на бойното поле. Да, пет седмици усилени тренировки и една седмица, за да поработим върху външния ти вид.
— Външният ми вид? — Ярост изпълни гласа ми. Как смееше един мъртвец да ме критикува? — Какво ми има на външния вид?
Боунс се усмихна снизходително.
— О, не е ужасно лош, но все има какво да се промени, преди да те пратим навън…
— Ти…
— Все пак сме набелязали някои големи риби, сладурче. Размъкнати джинси и посредствен външен вид няма да свършат работа. Сигурно няма да разбереш значението на думата секси дори да те ухапе по задника.
— Мили Боже, ще те…
— Престани да дрънкаш. Не искаше ли да се обадиш на майка си? Ела с мен. Мобилният ми е отзад.
Мислено подложих на всевъзможни мъчения завързаното му и беззащитно тяло, ала в действителността задържах езика си зад зъбите и го последвах навътре в пещерата.
Глава 4
Усилени тренировки. Тези думи бе използвал, за да опише бруталните, мъчителни, смъртоносни изпитания, каквито едва ли имаше дори в обучението на специалните части.
Боунс ме караше да тичам из гората със скорост, която нямаше да може да постигне и кола. Препъвах се в повалени дървета, скали, коренища и дупки, докато не се изтощавах дотолкова, че дори нямах сила да повърна. Припадането също не ме спасяваше от задачите ми. Той просто изливаше кофа с ледена вода върху лицето ми, докато не се изправех отново. Упражнявах се в хвърлянето на ножове, докато кокалчетата на ръцете ми не се напукаха и не прокървиха. Неговата реакция? Да ми подхвърли бездушно малко антибиотична паста и да ми нареди да не се мажа по дланите, за да не повлияе на захвата ми. Неговият вариант на вдигане на тежести? Да изтласквам каменни канари непрестанно, като постепенно увеличаваше големината и масата им. Степер? Това беше катеренето по скалисти наклони с огромни камъни, привързани за гърба ми.
След седмица захвърлих всичките му измислени тежести и отказах да продължа, заявявайки, че ако бях знаела намеренията му преди това, с радост съм щяла да избера смъртта.
Боунс просто се усмихна насреща ми с извадени кучешки зъби и ми каза да го докажа. Убедих се, че е сериозен, отново нарамих екипировката си и се помъкнах напред.
Обаче най-изтощителните мъчения изтърпявах непосредствено от него. Той разтягаше крайниците ми, докато от очите ми не потичаха сълзи, гълчейки ме за липсата ми на гъвкавост. После в ръкопашните ни боеве ме нокаутираше и изпадах в такова дълбоко безсъзнание, което всичката ледена вода на света не можеше да пребори. Събуждах се с вкуса на кръвта му в устата си само за да повторим упражнението наново. Да се твърди, че всяка секунда от всеки ден си фантазирах как го убивам, бе меко казано. И въпреки това ставах по-добра, нямах друг избор. С Боунс положението бе: или се усъвършенстваш, или умираш.
Първото доказателство за повишената ми издръжливост се появи след втората седмица от тренировките ми. С Боунс се бихме и този път не припаднах. Той пак ме преби жестоко, но останах в съзнание. Това си имаше своите плюсове и минуси. Запазих достойнството си от факта, че не ме приспа по време на боя, но пък бях будна, когато ми даде да пия от кръвта му.
— Отвратително — казах, след като първо се опита да ме убеди с добро, а след това със заплахи ме накара да лапна пръста му. — Как вие, същества такива, се храните с това?