Думите изскочиха от устата ми, без да се замислям, както много пъти преди това.
— Неволята учи на всичко. Научаваш се да обичаш онова, което ти е нужно, за да оцелееш — кратко отвърна той.
— Дано всичката тая кръв не ме превърне във вампир. Това не влиза в сделката ни.
Трудно ми бе да споря, докато пръстът му бе напъхан в устата ми, и отметнах глава назад, докато не излезе влажен навън. Бе почти сексуален жест. Изчервих се веднага щом мисълта ми хрумна. Той, естествено, забеляза изчервяването. Без съмнение се досети и за причината, но просто обърса ръка в ризата си.
— Повярвай ми, сладурче, ти не поемаш достатъчно кръв, за да се превърнеш във вампир. Но понеже непрестанно се тревожиш за това, ще ти кажа как става. Първо трябва да смуча от кръвта ти, докато не се озовеш на прага на смъртта. Трикът е да не поемеш прекалено много, но и да е достатъчно. Сетне, натъпкан до гуша с твоята кръв, трябва да отворя артерията си и да ти дам да пиеш веднага от мен. Колкото съм изпил. И това не е лесно. Трябва да си силен, за да създадеш вампир, или твоето бъдещо протеже може да те пресуши и убие, докато се трансформира. По-трудно е да откъснеш новосъздаден вампир от отворена артерия, отколкото изгладняло бебе от сочна гърда. Тези жалки капки, които ти давам, могат единствено да излекуват нараняванията ти. Вероятно дори не са достатъчни да увеличат силата ти. Сега ще спреш ли да мрънкаш всеки път, когато трябва да ме оближеш?
Това вече наистина ме накара да се изчервя заради картината, която мина през съзнанието ми. Той го забеляза и раздразнено прокара ръка през косата си.
— Ето това е още нещо, което трябва да спреш да правиш. Ставаш червена като домат при най-малкия намек. Трябва да играеш ролята на агресивна, разгонена мацка! Никой мъж няма да се върже, когато види, че от едно „Па!“ припадаш от срам. Девствеността ти ще те вкара в гроба.
— Не съм девствена — отвърнах спонтанно и едва не припаднах, както и той предсказа.
Тъмните му вежди отхвръкнаха нагоре. Извърнах се, мърморейки.
— Може ли да сменим темата, моля? Не сме приятелки на пижамено парти. Не желая да разисквам това с теб.
— Бре, бре, бре — провлече той, пренебрегвайки молбата ми. — Котенцето е скитало значи? Така, както се държиш, това направо ме изненадва. Нима има мъж, който търпеливо те чака да свършиш с тренировките си? Явно е страхотен, щом така се разгорещяваш и притесняваш. Не предполагах, че си толкова опитна, но пък, от друга страна, ми даде да се пробвам, когато се срещнахме за пръв път. Въпросът е дали планираше да забиеш кола си в мен преди или след като сме се изчукали? Ами другите вампири? Те с усмивка на лицето ли умираха?
Ударих му шамар. Или поне се опитах. Той стисна китката ми и я задържа, после хвана и другата, когато замахнах и с лявата си ръка.
— Не смей да ми говориш по този начин, достатъчно съм се наслушала на тия гадости, докато растях. Само защото майка ми ме е родила без брак, тъпите ни съседи сметнаха, че това я превръща в курва, както и мен, покрай нея. И не че това ти влиза в работата, защото сигурно си изнасилил толкова жени, че с тях могат да се населят цели градове, но съм била само с един мъж. Веднага след това той се отърва от мен, сякаш съм някакъв лош навик, и това бе достатъчно, за да ме излекува от всякакво желание, което таях, да повторя сексуалните си забежки. Сериозно говоря, не желая повече да обсъждам това!
Задъхвах се от сдържания гняв заради раната, която той, без да знае, бе отворил. Боунс пусна ръцете ми и аз ги разтрих там, където пръстите му бяха оставили следи върху кожата ми.
— Котенце — примирително започна той, — извинявай. Но само защото невежите ви съседи са имали предразсъдъци спрямо теб, или защото някакъв пъпчив тийнейджър е спал с теб веднъж…
— Престани — прекъснах го, ужасена, че ще се разплача. — Просто престани. Мога да се справя с работата, мога да се правя на секси. Но няма да говорим за това.
— Виж, сладурче… — опита той отново.
— Да го духаш — троснах се и се отдалечих.
Поне този път той не предложи да откликне на поканата и не ме последва.
В началото на четвъртата седмица Боунс заяви, че ще попътуваме. Естествено, не последва екскурзия до местния музей. Не, накара ме да шофирам по тесен път посред нощ, без да имам каквато и да е представа къде отиваме. Посочваше ми най-общо посоката — завий тук, завий там, и така нататък… което доста ме притесни. Намирахме се в провинциална местност и нямаше никакво улично осветление по пътя. Ако искаш да пресушиш вените на някого и да се отървеш от тялото, това бе идеалното място.