Ала, от друга страна, ако той бе искал да пресуши вените ми и да захвърли тялото ми, пещерата също бе идеално място за това. Като се имаха предвид всичките пъти, когато бях изпадала в безсъзнание след тренировъчните ни боеве, той вече можеше да се е навечерял с мен, ако беше пожелал това. Нямаше да успея да го спра. Мътните го взели, нямаше да успея да го спра и когато съм в съзнание. За мое съжаление все още не бях печелила и един рунд срещу него. Боунс бе толкова ужасно силен и бърз, че да се бия с него, бе като да опитвам да сложа каишка на светкавица.
— Тук завий наляво — каза той, отвличайки ме от мислите ми.
Прочетох името на табелата. Пийч Трий Роуд. Не изглеждаше да води нанякъде.
— Знаеш ли, партньоре — казах, докато завивах, — много си потаен. Кога ще ми кажеш за какво е този излет? Не мисля, че си бил завладян от спонтанно желание да катурваме заспали крави9.
Той изсумтя.
— Не, не съм. Имам нужда от малко информация от човек, който живее в района.
Начинът, по който го изрече, ми подсказа, че човекът нямаше да се зарадва да го види.
— Виж, отказвам да участвам в убиването на хора, така че, ако си мислиш, че ще разпитваш този мъж и после ще го заровиш някъде, много бъркаш.
Очаквах Боунс да ме предизвика или да заспори, но той се разсмя.
— Сериозно говоря! — казах, натискайки спирачките, за да подчертая думите си.
— Скоро ще схванеш шегата, сладурче — отвърна той. — Но нека те успокоя. Първо, обещавам да не докосна и с пръст човека, и второ, ти ще си тази, която ще говори с него.
Това ме изненада. Дори не знаех кой е човекът, пък какво остава да го разпитвам.
Веждата му отново се изви насреща ми.
— Ще тръгнем ли скоро?
Ох. Пуснах спирачката, натиснах докрай газта и пикапът потегли рязко.
— Ще узная ли повече подробности? Някаква информация за него и какво искаш да знаеш?
— Разбира се. Уинстън Галахър беше работник по железопътните линии през шейсетте. Освен това въртеше бизнес с домашно произведен алкохол. Някакъв тип купил от питието на Галахър и на следващия ден го открили мъртъв. Уинстън може да е объркал съдържанието на алкохола на тази партида или пък негодникът да се е наливал прекалено много. Както и да е, краят е ясен. Уинстън бе обвинен и осъден на смърт.
— Но това е възмутително! — възкликнах. — Без мотив или доказателство за предумишлено дело?
— Боя се, че съдията, Джон Симс, не бе привърженик на мотото „невинен до доказване на противното“. Той изпълни и екзекуцията. Обаче точно преди Симс да го обеси, Уинстън се закле, че няма да го остави да прекара и една нощ на спокойствие. И от този ден насетне така и стана.
— Обесил го е? — повторих. — Мъжът, с когото искаш да говоря?
— Отбий при онзи знак „Влизането забранено“, Котенце — упъти ме Боунс.
Послушах го с все още отворена от изумление уста.
— Уинстън няма да говори с мен, защото видовете ни не се разбират добре. С теб обаче ще говори. Но те предупреждавам, той е толкова благосклонно настроен, колкото си и ти в момента.
— Коя част от всичко това не разбирам? — Тонът ми бе сприхав. Каква съм кучка, а? — Нали каза, че съдията го е обесил?
— Обеси го на онова дърво, стърчащо от скалата ей там — потвърди Боунс. — Ако се вгледаш, все още можеш да видиш следите, оставени от въжето. Много хора загубиха живота си на онова дърво, но не си прави труда да говориш с някого от тях. Те са недостъпни. Уинстън обаче не е.
Внимателно подбрах думите си:
— Да не би да ми казваш, че Уинстън е… призрак?
— Призрак, привидение, фантом, както искаш. По-важното е, че той има чувства, а това е рядкост. Повечето духове са само отражение на предишната си същност. Не може да се разговаря с тях, само повтарят едно и също отново и отново, като развалена плоча. Дявол го взел, виждаш ли колко съм стар, вече никой не ползва плочи. Уинстън беше толкова бесен, когато умря, че част от съзнанието му остана. Освен това от значение е и мястото. Охайо има по-тънка преграда, разделяща нормалното от свръхестественото, затова за една душа е по-лесно да остане, вместо да премине нататък. Специално тази местност е като маяк. Пет гробища, оформящи пентаграм — ама наистина, какво са си мислили? Та това е като морски фар за духовете. Благодарение на твоя произход ще имаш способността да ги виждаш, докато повечето хора са неспособни на това. Вече трябва да можеш да ги усетиш. Енергията им е като електрически заряд.