Метнах празната бутилка по него, но не уцелих с няколко метра. Той я вдигна с удивление.
— Изпила си цялото проклето нещо? Трябваше да глътнеш само няколко глътки!
— Ти каза ли ми това? Каза ли ми го? — Той стигна до мен тъкмо когато усетих как земята се надига. — Нищо не каза. Взех имената и това е важното, но вие, мъжете… всички сте еднакви. Живи, неживи, мъртви — всички сте извратеняци! В гащите ми влезе пиян перверзник! Знаеш ли колко нечистоплътно е това?
Боунс ме задържа да не падна. Щях да протестирам, но не можех да си спомня как.
— Какви ги говориш?
— Уинстън полтъргайстваше в гащите ми! — заявих с шумно хлъцване.
— Ах ти, долен, развратен призрак! — извика Боунс по посока на гробището. — Ако тръбите ми все още работеха, щях да се върна и да се изпикая на гроба ти!
Стори ми се, че чух смях. Или пък бе просто вятърът.
— Зарежи. — Дръпнах го за якето, облягайки се с цялата си тежест върху него, защото в противен случай щях да падна. — Кои са тези момичета? Прав беше, повечето от тях са убити от вампири.
— Подозирах го.
— Знаеш ли кой го е извършил? — изпелтечих. — Уинстън нямаше никаква представа. Знаеше само имената на момичетата и как са починали.
— Не ме разпитвай повече, защото нищо няма да ти кажа, и преди дори да си го помислиш — не, нямам нищо общо с това.
Лунната светлина правеше кожата му още по-сметанова. Той продължаваше да се взира в далечината и така, със стисната челюст, изглеждаше страшен и много красив.
— Знаеш ли какво? — Внезапно и много неприлично се разкисках. — Ти си хубав. Ти си много хубав.
Боунс отново обърна поглед към мен.
— Мътните го взели. На сутринта ще се мразиш, че си казала това. Сигурно си направо мъртво пияна.
Последва нов кикот. Той беше забавен.
— Вече не.
— Да, да. — Той ме вдигна. Листата тихо прошумоляваха под стъпките му, докато ме носеше. — Ако не беше наполовина мъртва, току-що изпитото щеше да те убие. Хайде, сладурче, да се прибираме.
Бе минало дълго време, откакто за последен път бях в прегръдките на мъж. Е, Боунс вероятно и преди ме бе носил, докато съм била в безсъзнание, но то не се броеше. Сега усещах твърдата му гръд до себе си, долавях как ме носеше без никакви усилия и наистина колко хубаво миришеше. Не беше афтършейв — такъв той не ползваше. Беше неговият собствен, неповторим аромат, който бе… опияняващ.
— Мислиш ли, че съм хубава? — чух се да питам.
Някакво чувство, което не можех да определя, пробяга през лицето му.
— Не. Не мисля, че си хубава. Мисля, че си най-красивото момиче, което някога съм виждал.
— Лъжец — въздъхнах. — Той нямаше да направи това, ако думите ти са истина. Нямаше да е с нея.
— Кой?
Не му обърнах внимание, завладяна от спомена.
— Може би е знаел. Може би някъде дълбоко, дълбоко, е доловил, че нося злото в себе си. Иска ми се да не се бях раждала такава. Иска ми се въобще да не се бях раждала.
— Чуй ме, Котенце — прекъсна ме Боунс. В тирадата си съвсем бях забравила, че и той е с мен. — Не знам за кого говориш, но в теб няма нищо зло. В нито една твоя клетка. В теб няма нищо сбъркано и всеки, който не може да види това, да върви по дяволите.
Отпуснах глава в ръцете му. След минутка отчаянието ми изчезна и аз отново се закисках.
— Уинстън ме хареса. Стига да имам пиячка, винаги ще мога да подхвана нещо с призрак!
— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, сладурче, но вие с Уинстън нямате бъдеще.
— Кой казва? — Засмях се, защото забелязах, че дърветата са се килнали на една страна. Това бе странно. И като че се въртяха.
Боунс повдигна главата ми. Премигнах. Дърветата отново се изправиха! И тогава всичко, което можех да видя, бе лицето му, приведено много близо над моето.
— Аз казвам.
Сега сякаш и той се въртеше. Може би всичко се въртеше. Или така ми се струваше.
— Пияна съм, нали?
Досега никога не се бях напивала и имах нужда от потвърждение.
Изсумтяването му загъделичка лицето ми.
— Впечатляващо много.
— Само да си посмял да ме ухапеш — рекох, забелязвайки, че устните му са едва на няколко сантиметра от шията ми.
— Не се бой. Това е последното, което ми се върти в главата.
Пикапът се показа. Боунс отвори предната врата и ме положи на седалката. Отпуснах се, почувствала се капнала изведнъж.