Той седна на шофьорското място и двигателят внезапно се събуди за живот. Въртях се, опитвайки се да се наместя удобно, но купето на колата ми бе малко и вътре бе тясно.
— Ето — каза Боунс след няколко минути и издърпа главата ми в скута си.
— Прасе! — изпищях, отдръпвайки се толкова бързо, че бузата ми се удари във волана.
Той само се засмя.
— Май твоето подсъзнание е мръсно. Не трябваше така прибързано да съдиш Уинстън, че е пиян перверзник. Присмял се хърбел на щърбел, ако питаш мен. Имах най-почтени намерения, уверявам те.
Огледах скута му и ужасно неудобната врата на пикапа, преценявайки възможностите си. Сетне полегнах обратно долу и положих глава на бедрото му, затваряйки очи.
— Събуди ме, като стигнем до дома ми.
Глава 5
Беше петата седмица. Влязох в пещерата с надеждата, че Боунс просто ще ме пребие до безсъзнание, вместо да преживявам онова, което знаех, че предстоеше — стайлинг на външния ми вид от един вампир.
Нямаше го приседнал на обичайната канара. Може би още спеше. Бях подранила с около десет минути. Този път не ми отне толкова време да излъжа за пореден път майка си за мястото, на което отивам. Първите няколко седмици и казвах, че съм си намерила работа като сервитьорка, ала понеже все нямах пари, знаех, че ще се наложи да бъда по-изобретателна. В крайна сметка започнах да твърдя, че съм се записала в интензивна подготвителна тренировъчна програма за желаещи да служат в армията. Тя бе ужасена при мисълта, че ще имам досег с военните, но аз я уверих, че се интересувам единствено от тренировките, за да ми бъдат полезни при извънкласните ми дейности. Съвсем извънкласни, като се имаше предвид, че убиването на вампири не бе включено в програмата на нито един колеж, доколкото ми бе известно.
— Боунс? — провикнах се, навлизайки по-навътре в пещерата.
Въздухът над мен изсвистя. Завъртях се на един крак и силно ритнах с другия, отблъсквайки нападателя си настрана. Сетне се приведох навреме, за да избегна юмрука, насочен към черепа ми, и направих задно салто, избягвайки следващия мълниеносен удар.
Отпуснах се.
— Отново ли ме проверяваш, Боунс? Откъде се появи всъщност?
Проследих с поглед жеста му и зърнах малка пролука в камъка на около три метра над главите ни. Как, по дяволите, се бе качил там?
— Ето така — отговори той на неизречения ми въпрос и се оттласна право нагоре, сякаш бе изстрелян с прашка.
Останах зяпнала, с отворена уста. Пет седмици бяха изтекли, а той не беше демонстрирал подобно нещо.
— Еха. Готин номер. Нов ли е?
— Не, сладурче — рече той, щом грациозно скочи долу. — Стар е, като мен. Запомни следното: това, че един вампир не е пред теб, не значи, че не е отгоре ти.
— Ясно — измърморих. Преди пет седмици щях да се изчервя ужасяващо силно. Сега дори не мигнах при намека.
— Сега да преминем към последния етап. Да те превърнем в изкусителка. Навярно това ще е най-трудната ни задача.
— Е, благодаря ти.
Отидохме в импровизираната дневна, която изглеждаше доста нормално, ако не се брояха варовикът и стените със сталагмити. Боунс крадеше електричество от минаващ наблизо кабел и хитроумно го ползваше в пещерата. Което значеше, че покрай канапето и столовете вътре имаше лампи, компютър и телевизор. Дори имаше електрическа печка, за моментите, в които се уморяваше от естествената температура в пещерата от десет градуса. Ако закачите някоя и друга картина и добавите декоративни възглавнички, ще заприлича на подземен вариант на стая от някое списание за домашен интериор.
Боунс грабна джинсовото си яке и ме поведе към изхода на пещерата.
— Хайде. Отиваме в салон за красота и подозирам, че ще отнеме известно време.
— Шегуваш се.
Със смесица от отвращение и неверие гледах отражението си в огледалото цял ръст, което Боунс подпря на стената. След пет часа в салона „Хот Хеър“ придобих съвсем ясна представа какво значи да те въртят на шиш. Бях измита, обезкосмена, с изскубани вежди, подстригана, изсушена със сешоар, направиха ми маникюр, педикюр, пилинг, ексфолиране на кожата, къдрене, наконтиха ме и накрая ме гримираха. Дори не пожелах да се погледна, докато Боунс не се върна да ме вземе, и отказах да му говоря през целия път на връщане към пещерата. Най-накрая, виждайки крайния резултат, наруших мълчанието си.
— Няма начин да изляза така пред хората!