Изглежда, че докато мен ме изтезаваха в салона, Боунс беше ходил на пазар. Не го попитах откъде има пари, а образите на възрастни мъже с кървящи шии и откраднати портфейли затанцуваха из съзнанието ми. Пред мен бяха струпани ботуши, обици, сутиени с подплънки, поли и неща, които той ми се закле, че били рокли, но всъщност приличаха само на части от рокли. Сега бях облечена в една от тях, яркозелена със сребристо, свършваща на около десет сантиметра над колената ми и прекалено изрязана отпред. Това в съчетание с новите ми кожени ботуши, накъдрената коса и грима ме накара да се почувствам като евтина курва.
— Изглеждаш зашеметяващо. — Той се ухили. — Едва се възпирам да не ти разкъсам дрехите.
— Намираш това за смешно, нали? Това е едно адски страхотно забавление за теб!
С един скок беше до мен.
— Това не е шега, но е игра. Победителят взима всичко. Ще ти е необходимо всяко предимство, което имаш. Ако някой горкичък нежив приятел е зает да гледа тези — с бързо движение дръпна плата на роклята, за да надзърне в деколтето ми, преди да го шляпна по ръката, — тогава той няма да внимава за това.
Нещо твърдо се притисна към корема ми. Обвих ръце около нещото и раменете ми се сковаха.
— Това кол ли е, Боунс, или просто се радваш на новата ми рокля?
Той ми хвърли усмивка, изпълнена с повече намек от цял час неприлични разговори.
— В конкретния случай е кол. Но можеш да опипаш дали няма да откриеш още нещо. Пък да видим какво ще излезе.
— Дано това да е част от тренировките за мръсни разговори или веднага ще изпробвам новия кол.
— Е, сладурче, това изобщо не беше романтичен отговор. Съсредоточи се! Изглеждаш страхотно между другото. Този сутиен прави чудеса с бюста ти.
— Тъпак — изплюх аз, устоявайки на желанието да погледна надолу и да се уверя в думите му. По-късно, когато не ме гледаше, щях да проверя.
— Хайде, Котенце. Сложи кола в ботуша си. Ще откриеш, че отвътре има халка за него.
Протегнах се надолу и открих по един кожен кръг във всеки от ботушите. Колът прилепна чудесно вътре, напълно скрит и все пак на лесно достижимо място. Вече бях започнала да се чудя къде се предполага, че трябва да скрия оръжието си с тази прилепнала към тялото рокля.
— Сложи и другия — инструктира ме той. Подчиних се и сега изглеждах като Кат, курвата убийца на вампири.
— Тази халка е страхотна идея, Боунс.
Похвалата се изплъзна от устните ми и на мига съжалих за нея. Ние не бяхме приятели, а само бизнес партньори.
— Правил съм го за себе си един-два пъти. Хм-м-м, все още нещо не е наред, нещо липсва.
Той завървя в кръг около мен. Стоях мирна, докато той оглеждаше всеки сантиметър от мен. Беше, меко казано, нервиращо.
— Сетих се! — внезапно заяви той и триумфиращо щракна с пръсти. — Свали си бикините.
— Какво? — Правилно ли чух?
— Бикините. Нали се сещаш… гащичките, бельото, пликчетата.
— Да не си се побъркал? — прекъснах го. — Чашата преля! Какво общо има бельото ми с това? Няма да си показвам… интимните части на някого, каквото и да кажеш!
Той помирително протегна ръце към мен.
— Виж, не е нужно да показваш каквото и да е. Повярвай ми, един вампир ще разбере на мига и без да му показваш, че подаръкът ти е неопакован.
Отпращайки грубите образи от съзнанието си, преди да съм избухнала, преминах в настъпление.
— И как по-точно ще разбере това? Защото няма да се очертават ръбовете на гащичките ли?
— По миризмата, сладурче — незабавно отвърна той. Е, това сработи. Лицето ми навярно премина през всеки оттенък на аленото. — Никой вампир на света не може да я сбърка. Като да размахаш напращяла цицка пред котенце. Съвсем ясно ще надушат…
— Ще престанеш ли? — Опитвах се да прогоня засрамването си. — Представих си картинката! Престани да я доукрасяваш, ясно? Боже, ама че си… ти си… простак! — Въоръжена с гнева си, сега вече можех отново да срещна погледа му. — Не виждам защо това да е необходимо. Облече ме в тези „изпукайте ме“ дрехи, наконти ме с всичкия този грим и прически и ще прогоря дупки в ушите им с мръсни приказки. Ако това не е достатъчно да ги накарам да ме качат в колата си, тогава положението е безнадеждно.
Той стоеше напълно неподвижен, както вампирите правеха. Абсолютно неподвижен. Плашеше ме, когато постъпваше така, защото ми напомняше колко различни са нашите видове. Една част от мен носеше в себе си заразата. Половината от кръвта, течаща във вените ми, беше вампирска. Лицето му бе замислено, сякаш обсъждахме времето. Изпъкналите му скули се подчертаваха от светлината над нас. Той имаше най-изваяните черти, които някога бях виждала у някой мъж.