— Виж как стоят нещата, сладурче — най-сетне заговори. — И сега грабваш окото с новите си дрешки, но ако типът предпочита блондинки? Или брюнетки? Или ги харесва с малко повече плът по дупето? Това не са наивници, задоволяващи се с първата изпречила им се артерия. Това са мастер вампири с определени вкусове. Ще ни се наложи да предложим нещо, с което да наклоним везните в наша полза. Мисли за това като за… реклама. Наистина ли ти е толкова трудно? Нали се сещаш, че с чувствителния си нос той така или иначе може да те подуши. Дявол го взел, аз веднага мога да кажа кога си в цикъл, с гащички или без тях. Някои неща просто…
— Добре тогава! — Бавно вдишвай и бавно издишвай. Не му давай да разбере колко си шокирана от мисълта, че надушва цикъла ти.
— Схванах. Добре, ще го направя, когато излезем в петък. Но не по-рано. Не подлежи на преговори.
— Както кажеш. — Звучеше, сякаш отстъпва, но това бе лъжовно. Всичко ставаше според неговите желания. Аз само се преструвах, че печеля някои от битките. — Сега да се захващаме с мръснишките разговори.
Седнахме на масата един срещу друг. Боунс взе ръцете ми в своите въпреки възраженията ми, твърдейки, че ако непрекъснато трепвам или се стряскам, изобличаването ще бъде смъртоносно. И това не бяха празни приказки. Можеше да разгадава израженията на лицето ми и движенията на ръцете ми като същински детектор на лъжата. За всяко изчервяване и отдръпване от моя страна, щях да получавам по шестнайсет километра тичане през гората, а през това време той лично щеше да ме навиква. Бях твърдо решена да не си спечелвам този адски крос.
— Изглеждаш толкова сочна, сладурче. Единственото, което ще направи устните ти по-красиви, е, ако ги обвиеш около пениса ми. Обзалагам се, че отново можеш да накараш сърцето ми да затупти. Иска ми се да те обладая отзад само за да чуя колко силно можеш да крещиш. На бас, че си падаш по грубостите. Толкова дълго ще прониквам в теб, докато вече не можеш и да молиш…
— Леле, леле, някой отдавна не се е чукал — подиграх го, доволна от факта, че не избягах с викове от стаята.
Не бяха само думите му или малките кръгчета, които рисуваше с палците си по дланите ми. Очите му бяха тъмни и страстни, сякаш горяха отвътре, беше впил право в мен многозначителния си поглед, който превръщаше всяка дума в още по-интимна. Думи, изпълнени с обещание и заплаха. Прокарваше език по вътрешната страна на устните си, карайки ме да се питам дали си представя, че прави всички тези неща, които описва. Трябваше да впрегна цялата си воля, за да издържа на погледа му.
— Ще поема гърдите ти в устата си и ще облизвам зърната, докато не станат тъмночервени. А те ще станат, сладурче. Колкото повече ги ближа и смуча, толкова по-тъмни ще стават. Нека ти разкрия една тайна за вампирите — ние насочваме кръвта в телата си там, където искаме да бъде, и го правим за колкото дълго време искаме. Нямам търпение да разбера какъв е вкусът ти и ти няма да искаш да спра дори след като напълно съм те изтощил. Ще имаш чувство, че гориш, че кожата ти пламти. Ще изсмуча всичките ти сокове. И после ще пия от кръвта ти.
— Ъм? — При последните две изречения внезапно ме връхлетя представата, че той прави точно това с мен.
Изчервяването опари бузите ми на мига. Ужасена, дръпнах ръцете си и станах толкова рязко, че столът се прекатури.
Последва ме подигравателен смях.
— Ох, Котенце, а се справяше толкова добре! Явно просто не ти се иска да пропуснеш приятната разходка из гората. А нощта е красива и подходяща за това, надушвам, че наближава буря. И се чудиш защо си мислех, че си невинна. Срещал съм монахини с повече опит. Знаех си, че оралната част ще те провали, можех да заложа живота си.
— Ти нямаш живот, ти си мъртъв.
Опитвах се да не забравям това. Докато слушах с подробности всичко, което искаше да направи с мен — не че някога щях да му позволя, разбира се! — ми бе трудно да си припомня този факт. Поклатих глава, опитвайки се да прогоня танцуващите в съзнанието ми образи.
— Това е въпрос на лично мнение. Всъщност, ако се съди по усещанията и рефлексите, аз съм жив като всеки друг човек, просто имам някои подобрения.
— Подобрения? Ти не си компютър. Ти си убиец.
Той се заклати на задните два крака на стола си, като с лекота пазеше равновесие. Беше облякъл тъмносив пуловер, който прилепваше към раменете му и обгръщаше шията му. Винаги носеше черни панталони, чудех се дали въобще има панталони в друг цвят. Тъмните цветове само подчертаваха светлата му коса и бледата кожа, карайки ги да изглеждат още по-бледи. Знаех, че това не бе случайно. Всичко при Боунс бе преднамерено. С тези невероятни скули и с изваяната си физика той бе зашеметяващ. И опасен, въпреки че някъде по пътя бях изгубила страха си от него.