— Ти също си убиец, сладурче, или забрави този факт? Ама наистина, Котенце, защо си толкова свенлива, когато говорим на тази тема? Онзи негодник, който те е изчукал, не те ли е целувал първо навсякъде? Не ми казвай, че нещастникът е пренебрегнал любовната игра.
— Не и ако свалянето на дрехите се брои за любовна игра. — Дяволите да го вземат Боунс и Дани Милтън с него. Може би някой ден щях да мога да се обърна към спомена, без да усещам жегването. — Може ли да не говорим за това? Въобще не ме предразполага.
Нещо студено пробяга през лицето на Боунс, ала гласът му бе весел:
— Не се натъжавай заради него, сладурче. Ако го срещна, ще го разкъсам на парчета заради теб. Не, повече няма да говорим за него. Сега готова ли си да се върнеш на масата? Или имаш нужда от още няколко минути да се посъвземеш?
Ето го отново онзи многозначителен тон, с който обикновените думи се превръщаха в образи.
— Готова съм. Просто преди малко не бях подготвена. — Седнах на стола си и отново плъзнах длани в неговите. — Хайде. Покажи най-доброто, на което си способен.
Той се усмихна с бавно секси извиване на устните и огънят се върна в очите му.
— Обичам да давам най-доброто от себе си. Нека ти кажа как точно ще го направя…
Два часа по-късно ушите ми горяха и ми предстоеше шейсет и пет километров крос. Боунс беше в отлично настроение. И защо да не бъде? Току-що хипотетично ме бе чукал до полуда. Вкисната го попитах дали иска цигара, след като свърши, и той ме информира през смях, че ги бил отказал. Чул, че били вредни за здравето му. Боже, той се забавляваше на собствените си шеги.
Ползвах една от по-малките стаи в пещерата като съблекалня, за да сваля курвенските дрехи и да облека анцуга си. Боунс винаги следеше за спазването на облозите си, а това, че в момента навън бушуваше гръмотевична буря, нямаше значение. Щяхме да излезем за малкия си мъчителен крос из гората. Вдигнах косата си на кок, за да не ми влиза в очите, излязох иззад скалата и открих, че той вече ме чака. Огледа ме набързо и нахаканата му усмивка се върна на устните му.
— Ето това е Котенцето, което познавам и обичам. Имах усещането, че си излязла за малко, толкова различно изглеждаше. Готова ли си за лудориите под дъжда?
— Давай да свършваме с това. Почти девет часът е и искам да се прибера у дома. След тази вечер имам нужда от баня.
— Е, сладурче — вече бяхме стигнали изхода на пещерата и дъждът се лееше като из ведро, — изцяло на твоите услуги. Ето го и душа.
Кросът бе брутален, както се и очакваше. Боунс дори имаше наглостта да се смее зад мен през цялото време. Когато се качих в пикапа си, бях изтощена и мокра като кокошка. Пътят до пещерата бе час и половина, а пикапът направо гълташе бензина. Боунс трябваше да започне да се включва в плащането на пътните ми разходи, защото нямах намерение да харча за гориво още от парите си за колежа.
В къщата не светеха никакви лампи, когато се прибрах, а дъждът се бе превърнал в ръмеж. Свалих обувките си и се запътих право към банята. Щом се озовах вътре, свалих всичките си дрехи и напълних ваната с гореща вода.
Потопих се и затворих очи. От бягането ме болеше всичко. Няколко минути просто си седях и релаксирах. Парата от водата навлажни горната ми устна и аз я избърсах, ала се стреснах, когато докосването на пръстите ми причини неочаквано пърхане в стомаха ми.
Повторих движението, никога преди не го бях правила и си представих, че това не са моите пръсти. В напълно изненадваща реакция цялата ми кожа настръхна, зърната на гърдите ми се втвърдиха.
Обхванах гърди, задъхвайки се от чувственото усещане. Сега водата като че ли галеше най-интимните ми места. Плъзнах ръце по външната страна на бедрата си, изумена от вълните на удоволствие, които последваха. Сетне прокарах ръка по вътрешната страна, спрях виновно за миг и после продължих.
Тихо стенание се отрони от устните ми. Със затворени очи, поглъщайки топлия влажен въздух през отворените си устни, оставих пръстите си да се движат малко по-бързо, още малко по-бързо…