… усети тясната ти влажна женственост, обгръщаща ме, придърпвайки ме по-дълбоко в тялото ти…
Думите на Боунс се прокраднаха в съзнанието ми и аз рязко отдръпнах ръка като опарена.
— О, по дяволите!
Изскочих от ваната, подхлъзнах се на мокрите плочки и паднах с трясък на пода.
— Мамка му! — изкрещях. Супер, щях да имам синина. Синина с размерите на глупостта ми.
— Катрин, какво става?
Майка ми стоеше пред вратата на банята. Падането или крясъкът ми явно я бяха събудили.
— Всичко е наред, мамо, просто се подхлъзнах. Добре съм.
Избърсах се с кърпата, докато тихо се ругаех:
— Глупаво, глупаво, глупаво, да си мислиш за вампир. Какво ти става? Какво ти става?
— С кого говориш? — Очевидно майка ми все още стоеше пред банята.
— С никого. — С никой, който има мозък в главата — това бе сигурно. — Връщай се в леглото.
След като си облякох пижамата, отнесох мръсните си дрехи долу и ги вкарах в пералната машина, напомняйки си на сутринта да я пусна. Когато влязох в стаята, която делях с майка си, я открих седнала в леглото. Това вече бе нещо ново. Обикновено заспиваше вечер в девет.
— Катрин, трябва да поговорим.
Не можеше да избере по-неподходящ момент, но аз потиснах една прозявка и я попитах за какво иска да говорим.
— За бъдещето ти, разбира се. Знам, че чака две години, докато се запишеш в колежа, за да можеш да ни помагаш, след като дядо ти Джо получи инфаркт, а и спестяваше още две години, за да можеш да се прехвърлиш от общинския колеж в щатския университет на Охайо. Но ти скоро ще се изнесеш. Ще живееш сама и се тревожа за теб.
— Мамо, не се тревожи, ще бъда внимателна…
— Не бива да забравяш за чудовището в теб — прекъсна ме тя.
Стиснах устни. Боже, избрала бе чуден момент да говори за това! В теб живее чудовище, Катрин. Така започна разговора, когато бях на шестнайсет и тя ми разкри за моя произход.
— Притеснявам се за теб, откакто открих, че съм бременна — продължи майка ми. Лампата не светеше, но тя не ми бе нужна, за да забележа напрегнатото й изражение. — От деня, в който се роди, ти приличаш на баща си. След това ден след ден наблюдавах как различията между теб и другите деца нарастват. Скоро ще напуснеш дома и аз вече няма да мога да се грижа за теб. Ще разчиташ единствено на себе си да не се превърнеш в същото чудовище като това, което те създаде. Не трябва да позволиш това да се случи. Завърши колежа, вземи си дипломата. Напусни града, намери си приятели, това ще ти се отрази добре. Но внимавай. Не забравяй, че не си като останалите. У тях няма зло, опитващо се да изскочи навън, но у теб има.
За пръв път в живота си ми се прииска да споря с нея. Да й кажа, че в мен може би няма никакво зло. Че е възможно баща ми да е бил лош и преди да се превърне във вампир, и че странностите ми ме правят различна, но не и половин дявол.
Думите бяха на езика ми, но ги преглътнах. От вниманието ми не бе убягнал фактът, че отношенията ми с майка ми се бяха подобрили значително, след като започнах да ловувам вампири. Тя ме обичаше, знаех това, ала преди това усещах как частица от нея ме ненавижда заради обстоятелствата около раждането ми и последиците от тях.
— Няма да забравя, мамо — казах само. — Няма да забравя, заклевам се.
Изражението й се смекчи. Като видях това, се зарадвах, че не й бях възразила. Нямаше нужда да я разстройвам. Това бе жена, която бе отгледала детето на изнасилвача си и в този малък град бе отритната само защото бе родила без брак. Никой не знаеше ужасната истина за бременността й. Колкото и трудно да е било за нея това, на всичкото отгоре не се бях оказала нормално дете. Майка ми нямаше нужда да я поучавам кое е добро и кое е зло.
— Всъщност — продължих — в петък отново излизам на лов. Навярно ще се прибера късно. Аз… аз имам предчувствие, че ще попадна на някой от тях.
О, да. Със сигурност.
Тя се усмихна.
— Постъпваш правилно, миличка.
Кимнах, потискайки чувството за вина. Ако научи за Боунс, никога няма да ми прости. Няма да разбере защо съм се съюзила с вампир, независимо от причините.
— Знам.
Тя легна в леглото си. Аз също се настаних в своето и опитах да заспя. Ала страховете около промененото ми бъдеще и виновникът за него ме държаха будна.
Глава 6
Най-сетне дойде петък. Пет дни подред експериментирах с грима и различни прически, за да превърна себе си в по-апетитна примамка. Несесерът от салона „Хот Хеър“ бе пълен с козметика, телове, лак за коса, фиби и шноли, лак за нокти и с всякакви подобни неща. Освен това Боунс ми донесе маша за коса и ролки. След като се нагласях като кукличка, се биех с него в пълно курвенско снаряжение, тренирайки да се сражавам в къса рокля.