Сега Боунс ме очакваше при изхода на пещерата, това бе истинска рядкост. Изглежда, вече бе облечен за вечерта. Черна риза с дълъг ръкав, черни панталони, черни ботуши. Със светлата си коса и бледа кожа той изглеждаше като архангел, овъргалян във въглища.
— Сега, наясно си с всички подробности, нали? Няма да ме виждаш, но аз ще те наблюдавам. Когато тръгнеш с него, ще ви последвам. Навън, където и да е, няма да бъде проблем, но не му позволявай, повтарям — не му позволявай да те вкара в някоя сграда или къща. Ако се опита да те принуди да влезеш, какво ще направиш?
— За Бога, Боунс, хиляди пъти сме го обсъждали.
— Какво ще направиш? — не се отказваше той.
— Ще натисна бутона на часовника, мистър Бонд, Джеймс Бонд. Ти ще дотичаш. Вечеря за двама.
Той се усмихна и стисна рамото ми.
— Котенце, останала си с погрешно впечатление. Ако копнеех за врата ти, нямаше изобщо да искам да го споделям с друг.
Въпреки че никога нямаше да си го призная, да имам осигурена защита, ме караше да се чувствам по-добре. Часовникът бе снабден с миниатюрен пейджър, който щеше да изпрати сигнал на Боунс, че задникът ми е в опасност.
— Поне ще ми кажеш ли кого преследвам? Или ще разбера после, след като забия кола в погрешния тип? Много си потаен, когато стане дума за самоличността му. Опасяваш се, че ще те издам?
Усмивката се изпари от лицето му и се замени от напълно сериозно изражение.
— По-добре ще е за теб да не знаеш това предварително, сладурче. Така няма опасност да издрънкаш нещо по невнимание. Щом не се говори за нещо, няма как да се разчуе, нали?
Той ме последва в преграденото място, където държеше курвенските ми дрехи и аксесоари. Невероятно бе колко много помещения имаше в пещерата. Доколкото можех да преценя, тя бе дълга около километър. Влязох в импровизираната съблекалня и дръпнах паравана с многозначителен поглед. В никакъв случай нямаше да се преобличам пред него. Параванът обаче не прекъсна разговора ни, затова му отговорих, докато се събличах:
— Изненадва ме колко силно се тревожиш да не се издъня. Може и да не си ме чул, когато все ти казвах, но аз нямам приятели. Единственият човек, с когото говоря, е майка ми, а тя не знае абсолютно нищо за уговорката ни.
Още щом изрекох думите, в гърдите ми се надигна усещане за празнота. Вярно беше, дори прекалено вярно. Колкото и извратено да бе, Боунс бе най-близкото нещо до приятел, което някога бях имала. Може и да ме използваше, но поне бе откровен в това отношение. Не беше лъжлив и подъл като Дани.
— Добре, сладурче. Името му е Серджо, макар че може да ти се представи и с друго име. Висок е около метър и осемдесет и пет, има черна коса, сиви очи, с типичния за вампирската кожа тен. Майчиният му език е италианският, но знае перфектно още три езика, говори английски с акцент. Не е много мускулест. Всъщност може и да ти се стори отпуснат, но не се оставяй това да те заблуди. На почти триста години е и е по-силен, отколкото можеш да си представиш. Освен това е садист, харесва ги млади, много млади. Кажи му, че си непълнолетна и че си се промъкнала с фалшива лична карта, това само ще го възбуди още повече. Освен това не трябва веднага да го убиваш, защото преди това искам да измъкна малко информация от него. Това е. О, и той струва петдесет хиляди долара.
Петдесет хиляди долара! Думите отекнаха в главата ми. А аз си мислех, че ще трябва да се карам с Боунс за джобни пари! Думите продължаваха да звучат в главата ми, когато осъзнах важната подробност, която никога преди не бе споменавал.
— Пари. Значи затова убиваш вампири. Ти си наемен убиец!
Бях така изумена от тази новина, че отворих паравана, въпреки че бях само по сутиен и бикини.
Той бавно ме огледа от главата до петите, преди да срещне погледа ми.
— Да, така е. С това се занимавам. Но не се безпокой. Можеш да ме наричаш и ловец на глави. Понякога клиентите ми ги искат живи.
— Еха! А аз си мислех, че преследваме само такива, които са те настъпили по мазола.
— И бе готова да убиеш някого само защото ме е погледнал накриво? Брей, не си поплюваш. Ами ако убивах за пари някой, който е добър и сладък, и който и на мравката път прави? Пак ли щеше да си съгласна?