Отново дръпнах паравана и от устните ми излетяха думите на майка ми:
— Никой от вас не е добър и сладък. Всички сте убийци. Затова и няма значение за мен. Посочи ми някой вампир и аз ще му видя сметката, защото все някога той е направил нещо, с което да си го е заслужил.
Отвъд паравана бе така тихо, че се запитах дали Боунс не е излязъл. Когато надникнах, открих, че той все още стои на мястото, на което бе стоял и преди. Някаква емоция се мярна на лицето му, преди то отново да стане безизразно.
Внезапно се почувствах неудобно и се скрих обратно, за да навлека разкриващата всичко дрешка.
— Не всички вампири са като онези, убили момичетата, за които ти разказа Уинстън. Просто имаш лошия късмет по това време да живееш в Охайо. Случват се неща, за които не знаеш.
— Между другото Уинстън не беше прав — самодоволно казах аз. — На следващия ден проверих имената на онези момичета и никое от тях не се оказа мъртво. Дори не са изчезнали… Едно от тях, Сузи Клингър, живее в съседния на моя град, ала родителите й казаха, че се е преместила, за да учи за актриса. Не знам защо му е на Уинстън да си измисля всичко това, но и как бих могла да разбера мотивите на някакъв си призрак.
— По дяволите! — почти изкрещя Боунс. — С кого друг си говорила, освен с родителите на Сузи Клингър? С полицията? С другите семейства?
Не знаех защо се ядоса толкова. Все пак се оказваше, че не са се случили множество убийства.
— С никого. Проверих имената им онлайн на компютъра в библиотеката и когато нищо не излезе, прегледах няколко местни вестника. После се обадих на родителите на Сузи Клингър и се представих като продавач по телефона. Това беше.
До известна степен напрежението в него намаля. Поне вече не стискаше юмруци.
— Повече не прави нищо, което не съм ти казал — рече с много спокоен тон.
— А ти какво очакваше? Да забравя над дузина мъртви момичета, убити от вампири, само защото ти така си ми казал? Виждаш ли, точно за това говоря! Един човек никога няма да се държи така. Само вампир може да бъде толкова студен.
Боунс скръсти ръце.
— Вампирите съществуват от хилядолетия и въпреки че измежду нас има злодеи, повечето просто си пийват по някоя и друга глътка, но жертвите им остават живи. Пък и твоят вид също е оставил злия си отпечатък върху света. Хитлер не е бил вампир, нали? Точно така. И хората могат да бъдат толкова гадни, колкото сме ние, не го забравяй.
— О, хайде де, Боунс! — Вече облечена, дръпнах паравана и започнах да навивам ролки в косата си. — Стига глупости. Да не би да искаш да ми кажеш, че никога не си убивал невинен? Че никога не си изпивал живота от някого, когато си бил гладен? Че никога не си насилвал жена, когато е казала „Не!“? По дяволите, единствената причина, поради която не уби мен в нощта, когато се срещнахме, беше, че видя очите ми да светят, така че разправяй тези глупости на някой, дето се връзва!
Ръката му се стрелна, аз се стегнах, ала той просто хвана една падаща ролка. Без да мига, той я нави обратно в косата ми.
— Помисли, че ще те ударя ли? Наистина не знаеш толкова много, колкото твърдиш. Като изключим тренировъчните ни боеве, аз никога не бих ти посегнал. Колкото до нощта, в която се срещнахме, ти се опитваше да ме убиеш. Мислех, че някой те е изпратил, затова ти посегнах и те заплаших, но нямаше да те убия. Не, щях да пия от шията ти и да контролирам съзнанието ти, докато не ми кажеше кой те праща. Тогава щях да те върна обратно на кретена със счупени крайници като предупреждение, но повярвай ми — никога не бихте насилил. Съжалявам, Котенце. Всяка жена, с която съм бил, ме е желаела. Дали съм убивал невинни през живота си? Да, убивал съм. Когато си живял толкова дълго, колкото съм живял аз, допускаш грешки. Опитваш се да се поучиш от тях. А и не бива толкова прибързано да ме съдиш. Без съмнение и ти си убивала невинни.
— Единствените, които съм убивала, са били вампири, които първи са опитали да ме погубят — казах, смутена от близостта му.
— О? — каза с тих глас. — Не бъди толкова сигурна. Момчетата, които си убила, изчака ли ги първо да се опитат да те ухапят? Или просто предположи, че само защото са вампири, ще го направят и възнамеряват да те убият? Пренебрегна ли съвсем реалната вероятност да са искали да са с теб, понеже са си мислели, че едно красиво момиче много иска да ги изчука? Кажи ми, колко от тях уби, преди дори да са ти показали кучешките си зъби?