Выбрать главу

Ченето ми увисна въпреки моменталното несъгласие, отекнало в съзнанието ми. Не. Не. Те всички се опитваха да ме убият. Опитваха се. Нали…?

— Дали са показали зъбите си, или не, не променя факта, че вампирите са зли, а на мен това ми е достатъчно.

— Проклета инатлива като магаре жена — измърмори той. — Тогава, щом всички вампири са изчадията, за които ги обявяваш, защо насилствено не разтварям краката ти, за да те накарам да поемеш малко от моето зло в себе си?

Беше прекалено силен за мен, не можех да го спра, ако решеше да го направи. Огледах се за коловете си, но те бяха прекалено далеч на пода.

Боунс забеляза, че ги гледам, и ехидната усмивка изчезна от лицето му.

— Не е нужно да се притесняваш за това. Казах ти, не се натрапвам на никого. Сега побързай. Имаш да убиваш още един кръвожаден злодей.

Изчезна сред въздушен повей, оставяйки ме трепереща. Супер, обидих подкреплението си. Умно. Много умно.

Шофирахме поотделно, за да не ни виждат заедно. Всъщност аз изобщо не го видях след малката ни кавга пред тоалетната масичка. Той ми беше оставил бележка, в която пишеше, че ще ме наблюдава и че трябва да следвам плана. На път за клуба се почувствах необяснимо разстроена от случилото се. В края на краищата онова, което казах, бе истина, нали? Добре де, може би не всеки убит от мен вампир бе посягал към гърлото ми, истина е. Всъщност някои от тях бяха прекалено съсредоточени върху бюста ми. Но те щяха да се опитат да ме убият, нали? Боунс може и да се държеше различно, но всички вампири бяха лоши.

Нали така?

Музиката ме приветства със силния си басов ритъм. Еднакви вибрации, различна бе само песента. Според Боунс Серджо щеше да се появи след около час. Седнах на бара, уверявайки се, че имам пряка видимост към входа, и си поръчах джин с тоник. С изключение на онзи литър домашно приготвения, алкохолът изглежда ме успокояваше, вместо да ме напива. Боунс твърдеше, че това се дължи на произхода ми. Той явно знаеше, защото обръщаше бутилки с уиски на екс, без дори да трепне. Предимството бе, че можех да се преструвам на безпомощна, когато създавах впечатление, че съм пияна.

Бе минало известно време от последния изпит от мен джин с тоник, затова накарах вежливия барман да напълни отново чашата ми. Още с влизането ми очите му започнаха да разсъбличат и малкото дрехи, които носех. Добре, че Боунс знаеше какво да подбере, когато ставаше дума да заприличам на примамка. Предстоеше да узнаем дали ще проработи и при чудовищата.

Докато часът се влачеше, стана очевидно, че барманът не е единственият, възхитен от външния ми вид. След като бях отказала многобройни покани за танц и питиета, вече бях преминала от състоянието на поласкана дама към това на раздразнена. Мили Боже, явно изглеждах лесна. Не по-малко от тринайсетима се бяха пробвали с мен.

Вампирът мина през вратата незабележимо, както само неживите умееха. Съдейки по ръста и черната му коса, това трябваше да е Серджо. Въпреки че не бе мускулест или прекалено хубав, грацията и самоувереното му излъчване накара доста жени да го проследят с поглед, докато той си проправяше път сред множеството.

Аз нехайно отпих от питието си и протегнах крака, кръстосвайки ги и потривайки ги един в друг. Барът, на който седях, бе разположен на подиум и се намираше точно срещу входа, така че той добре успя да ме огледа над главите на останалите посетители. С крайчеца на окото си зърнах как спря, загледа ме и промени посоката си на движение. Насочи се право към мен.

Мястото до мен бе заето от по-възрастен мъж, немигащо вторачен в роклята ми, но вампирът така и не се поколеба. С махване на ръката Серджо отпрати човека от стола му.

— Върви си — нареди му той.

Мъжът се разкара с изцъклен поглед. Контрол над съзнанието. Боунс ме беше предупредил за това.

— Благодаря — рекох. — Ако лигите му бяха продължили да текат, на бармана щеше да му се наложи да мие пода.

— Че кой може да го вини? — Мекият акцент погали слуха ми. — И аз не мога да сваля очи от теб.

Усмихнах се и отпих голяма глътка от питието си, позволявайки на течността да се задържи в устата ми, преди да преглътна. Той не пропусна нито един жест.

— Май питието ми свърши.

Погледнах го очаквателно. Той махна на бармана и аз получих ново питие.

— Как се казваш, млада красавице?

— Кат — отвърнах и този път прокарах език по ръба на чашата, преди отново да отпия голяма глътка.

— Кат. Какво съвпадение. Обичам котенца.