Само за миг той се озова на задната седалка. Приведе се над мен, ала аз ритнах силно и уцелих точно слабините му. Нов вик на болка разтърси колата.
— Кучка! Ще разкъсам гърлото ти и ще чукам кървищата ти шия!
Ни най-малко не исках да се приближава до шията ми, затова свих колене, за да се предпазя, когато той ми се нахвърли. Ботушите ми бяха подръка и успях да измъкна и другия кол и да го забия в гърба му.
Серджо излетя от колата, изкъртвайки вратата, сякаш бе от картон. Втурнах се след него, трябваше да си върна поне едно от оръжията. Ударът ме уцели отстрани в мига, в който излязох. Претърколих се, за да избегна ритника, предназначен за главата ми, и скочих на крака.
Серджо отново ме нападна и точно тогава рязко бе дръпнат назад от вампира, който се появи зад него сякаш от нищото. Боунс го бе подхванал грубо, едната му ръка стискаше кола в гърлото му, а другата — този, забит в гърба.
— Крайно време беше — измрънках.
— Здрасти, Серджо! — весело поздрави Боунс, жестоко набутвайки кола във врата на вампира.
Последваха няколко отвратителни гъргорения, преди Серджо да отговори:
— Мръсно копеле, как ме откри?
Изумих се, че въобще е способен да говори с полуразкъсано гърло. Боунс стисна по-здраво кола, забит в гърба на Серджо, вкарвайки го още по-дълбоко, докато не докосна сърцето на другия вампир.
— Виждам, че си се запознал с приятелката ми. Не е ли чудесна?
Кръвта течеше на ручейчета по ръката ми. Откъснах един от ръкавите на роклята си и го увих около раната, която туптеше с ритъма на пулса ми. И въпреки това с мрачно задоволство наблюдавах изражението върху лицето на Серджо, когато очите му се спряха върху мен.
— Ти. Ти ме изигра. — Недоверие изпълваше гласа му.
— Точно така, котенце. В края на краищата май няма да ме оближеш. — Част от мен се потресе от хладнокръвието, което изпитвах, ала друга му се наслаждаваше.
— Тя е голяма работа, нали? — продължаваше Боунс. — Знаех си, че не можеш да пропуснеш красиво момиче, нищожен мръсник. Не е ли готино, че сега ти си примаменият в капан? Какво, да не би да ти свършиха парите, че излезе на вечеря, вместо да си поръчаш за вкъщи?
Серджо застина.
— Не знам за какво говориш.
Съдейки по изражението му обаче, определено знаеше. Аз, от своя страна, нямах никаква представа за какво става дума.
— Разбира се, че знаеш. От това, което чувам, ти си най-добрият му клиент. Сега имам само един въпрос към теб и знам, че ще ми отговориш честно, защото иначе… — Боунс отново натисна кола в гърба на Серджо — Никак няма да съм доволен. А знаеш ли какво става, когато съм недоволен? Ръцете ми започват неконтролируемо да треперят.
— Какво? Какво? Ще ти кажа! Ще ти кажа! — акцентът му сега се засили и стана почти неразбираем.
Боунс се усмихна с истински ужасяваща усмивка.
— Къде е Хенеси?
Върху лицето на Серджо се изписа ужас. Ако изобщо бе възможно, той пребледня още повече.
— Хенеси ще ме убие. Не можеш да го прецакаш и да оживееш, за да се похвалиш! Нямаш представа на какво е способен, ако проговоря. А и ти ще ме убиеш, дори и да ти кажа.
— Гледай сега, пич. — Завъртане, извиване, натискане. — Обещавам да не те убивам, ако ми кажеш. Това ще ти даде възможност да се покриеш от Хенеси. Но ти се заклевам, че ако не ми кажеш къде се намира той… — последва поредното натискане на кола и Серджо пронизително зави, — ще умреш на място. Ти решаваш. Давай.
Той нямаше избор и това бе изписано по лицето на обречения вампир. Победен, Серджо оклюма глава и от кървавата му уста се изплъзна едно-единствено изречение:
— Чикаго Хайтс11, южната част на града.
— Много ти благодаря, пич. — С извиване на веждата си Боунс насочи вниманието си към мен. — Това твоят кол ли е, сладурче?
Той изтръгна кола от гърба на Серджо и ми го подхвърли. Хванах го във въздуха и срещнах многозначителния поглед на Боунс.
— Ти обеща! Ти обеща!
Серджо захленчи, докато го приближавах с притисната към гърдите си ранена ръка. Изумително бе колко много се страхуваше от мисълта за собствената си смърт, когато едва преди минути бе готов да затрие мен.
— Обещах. Но не и тя. Има ли нещо, което искаш да му кажеш, Котенце?
— Не — отвърнах и забих кола в сърцето на Серджо. Замахът ми бе толкова силен, че ръката ми се допря до гърдите му и аз я дръпнах обратно, тръскайки с отвращение гъстата му тъмна кръв. — Приключих с говоренето.