Глава 7
Боунс бе много по-експедитивен в изхвърлянето на телата в сравнение с мен. Само за няколко минути той уви Серджо в найлон и го напъха в багажника, като си подсвиркваше. През това време аз седях облегнала гръб на колата и притисках раната си. След като затвори багажника с трясък, той приклекнало мен.
— Дай да видя.
— Добре съм. — Напрежението и болката правеха гласа ми рязък.
Боунс не ми обърна внимание и отдръпна пръстите ми, с които притисках раната, после разви импровизираната превръзка.
— Гадно ухапване, разкъсал е плътта около вената. Ще ти трябва кръв.
Извади джобно ножче и понечи да притисне острието към дланта си.
— Недей. Казах, че съм добре.
Той само ме изгледа раздразнено и прокара острието по дланта си. Кръвта потече мигновено и въпреки съпротивата ми Боунс притисна ръката си към моята.
— Бъди разумна. Той колко изпи?
Китката ми изтръпна, когато кръвта му се смеси с моята. Целебната магия в действие. Някак си това ми се стори толкова интимно, колкото и да облизвам кръвта от пръстите му.
— Около четири силни всмуквания, предполагам. Намушках го в шията толкова бързо, колкото успях. Впрочем ти къде беше? Не видях кола зад нас.
— Такъв беше планът. Бях с мотора си, но спазвах достатъчна дистанция, та Серджо да не разбере, че е преследван. Оставих мотора на около километър и половина по-надолу по пътя. — Боунс кимна към близките дървета. — Последната отсечка тичах през гората, за да не вдигам шум.
Главите ни бяха едва на сантиметри една от друга, а колената му се притискаха в моите. Почувствах се неудобно и опитах да се отдръпна назад, ала нямаше как заради вратата на колата.
— Мисля, че колата е потрошена, задната врата е на парчета.
Така си беше. Серджо я бе помлял до неузнаваемост. Стоманена топка за разрушаване на сгради щеше да нанесе същите щети.
— Защо е захапал китката ти, след като и двамата сте били на задната седалка? Не можа ли да се добере до врата ти?
— Не. — Вътрешно изругах при спомена. — Стана прекалено игрив на предната седалка и благодарение на теб и идеята ти да не нося бельо се опита да ме опипа. Не исках да му позволя това, затова се прехвърлих отзад и обвих ръце около него, за да не стане подозрителен. Глупаво от моя страна, сега вече осъзнавам, но дори не помислих за китките си. Досега всеки вампир се е опитвал да се докопа единствено до врата ми.
— Да, включително аз, нали? Колата толкова рязко свърна встрани от пътя, че си помислих, че вече сте се развилнели вътре. Какво го накара така внезапно да отбие?
— Казах му да дойде да ме вземе. — Тонът ми бе пренебрежителен, ала от думите ме заболя. Той наистина бе дошъл да ме вземе. Ненадейно се сетих за нещо. — С него всичко наред ли е там в багажника?
Боунс се изкиска.
— Да не искаш да му правиш компания?
Злобен поглед придружи отговора ми:
— Не, но наистина ли е мъртъв? Аз винаги им отсичам главите, за да съм сигурна.
— Критикуваш начина ми на работа ли? Да, наистина е мъртъв. Сега трябва да се махаме оттук, преди някой любопитен шофьор да се появи и да попита дали имаме нужда от помощ. — Пускайки китката ми, той огледа раната. Плътта вече се бе затворила сякаш благодарение на невидим шев. По неговата длан вече нямаше дори и следа. — Мисля, че всичко е наред. Трябва да преместим тази кола.
Изправих се и отново огледах помляната кола. Вратата висеше на няколко парченца метал, а и вътре имаше доста кръв, изтекла от китката ми и от врата на Серджо.
— Как да карам тая развалина? Всеки полицай, който ме види с нея, ще ме спре!
Боунс се ухили с типичния за него самодоволен маниер.
— Не се притеснявай. Организирал съм всичко. — Той извади мобилен телефон от якето си. — Аз съм, готови сме. Явно все пак ще се нуждая от помощта ти, приятел. Автомобилът ще ти хареса, мерцедес-бенц е. Но има нужда от малко работа по вратата. Намираме се на Плантърс Роуд, южно от клуба. Дай газ, става ли? — Без да каже „Чао!“, той затвори и отново насочи вниманието си към мен. — Малко търпение, Котенце. Превозът ни ще е тук до минути. Не се тревожи, той е наблизо. Казах му, че тази вечер може и да имаме нужда от помощта му. Разбира се, навярно си е мислел, че може би ще е малко по-късно през нощта. — Боунс замлъкна и ме изгледа многозначително. — Доста бързо излезе със Серджо, нали? Явно много те е харесал.