— Тед, стари друже, колата е твоя. Само трябва да си вземем нещо от багажника и всичко ще е наред. Закарай ни до мястото, дотогава ще сме приключили.
— Добре, приятелю. Ще ви хареса отзад. Има климатик. Може да седнете върху кутиите или да се возите в колата. Хайде. Нека да качим това бебче.
Тед отвори каросерията, която бе оборудвана със стеги, на които да се стабилизира кола. Поклатих глава с възхищение. Боунс наистина бе помислил за всичко.
Когато Тед свали стоманената рампа отзад, Боунс се качи в мерцедеса и го вкара в стегите. След малко колата бе застопорена. После Боунс отиде да вземе мотора си, върна се след няколко минути и го качи в каросерията. Когато приключи, ми се ухили.
— Хайде, Котенце. Таксито ни чака.
— Отзад ли ще се возим? — Честно казано, мисълта да остана затворена в тясно пространство с него, ме плашеше, и то не заради артериите ми.
— Да, отзад. Старият Тед не иска да рискува да го видят с мен. Цени здравето си. Пази приятелството ни в тайна. Умно момче е той.
— Умно — измърморих, докато се качвах в ремаркето. Тед затвори вратата. Чу се решително щракване и звук от заключване. — Завиждам му.
Отказах да седна в колата, чиито седалки бяха пропити с кръвта ми и в чийто багажник лежеше труп. Вместо това седях толкова далече от Боунс, колкото тясната вътрешност на ремаркето позволяваше. Отпред имаше щайги, пълни с Бог знае какво, и аз се сгуших върху една от тях. Боунс седна доволно върху друга и изглеждаше, сякаш няма и една грижа на този свят.
— Знам, че за теб това не е притеснително, но дали тук кислородът е достатъчно?
— Достатъчно е. Стига да не дишаме тежко. — Докато говореше, веждата му се изви, а очите му съвсем ясно ми казваха, че не бе пропуснал и миг от момента преди малко.
— Е, тогава съм в безопасност. В пълна безопасност.
Проклет да е за многозначителната усмивка, с която ме възнагради вместо отговор. Какво ли щях да направя, ако тогава още повече се бе приближил? Ако бе отстранил и последния сантиметър, разделял устните ни? Дали щях да му ударя шамар? Или…
— Мамка му! — Олеле, май го казах на глас.
— Нещо не е наред ли?
Онази полуусмивка още извиваше устните му, ала изражението му бе сериозно. Сърцето ми отново заби силно. Въздухът сякаш се сгъсти около нас и аз отчаяно се опитах да измисля тема за разговор, за да уталожа напрежението.
— Е, кой е този Хенеси, за когото разпитваше?
Изражението му стана предпазливо.
— Опасен е.
— Да, за това се досетих. Серджо изглеждаше ужасно уплашен от него, така че не съм си помислила, че е бойскаут. Да разбирам ли, че той е следващата ни мишена?
Боунс замълча, преди да отговори, очевидно подбираше думите си:
— Да, той е някой, когото следя, но аз сам ще се заема с него.
Веднага се наежих.
— Защо? Мислиш, че няма да се справя? Или все още не ми вярваш, че няма да се раздрънкам? Мисля, че това вече го обсъдихме!
— Смятам, че има някои неща, от които е по-добре да стоиш надалече — уклончиво отвърна той.
Смених тактиката. Поне тази тема прогони странното настроение от преди малко.
— Ти спомена, че Серджо бил най-добрият клиент на Хенеси. Какво имаше предвид? Какво е направил Хенеси на работодателя ти? Знаеш ли, или просто си поел поръчката, без да задаваш въпроси?
Боунс тихо изсумтя.
— Въпроси като тези са причината да не ти казвам повече. Накратко — има причина напоследък Охайо да е толкова опасно място за младите момичета. Затова и не искам да преследваш вампири без мен. Хенеси е повече от обикновен мръсник, който пие до смърт от някого, когато може да му се размине. Без повече въпроси.
— Поне не можеш ли да ми кажеш откога го преследваш? Това не може да е чак такава тайна.
Той долови хапливостта в тона ми и се намръщи. Нямах нищо против. По-добре да се караме, отколкото… каквото и да е друго.
— От около единайсет години.
Едва не паднах от щайгата.
— Мили Боже! Явно наградата за главата му е наистина огромна! Хайде де, какво е направил? Очевидно е вбесил някой богаташ.
Боунс ми хвърли поглед, който не успях да разгадая.
— Не всичко се върти около парите.
Съдейки по тона му, повече нищо нямаше да измъкна. Щом така искаше да играем, добре тогава. Просто щях да опитам по-късно.