— Как стана вампир? — попитах, изненадвайки дори себе си с този въпрос.
Веждата му се изви.
— Искаш интервю с вампир12 ли, сладурче? На репортера във филма не му се отрази добре.
Измърморих:
— Не съм го гледала. Майка ми беше на мнение, че е изпълнен с насилие. — Иронията ме накара да се разсмея. Боунс също се усмихна и многозначително изгледа колата.
— Разбирам. В такъв случай добре, че не си го гледала. Само Бог знае какво е можело да се случи.
Смехът ми утихна и осъзнах, че наистина исках да науча отговора, затова го загледах настойчиво, докато той не въздъхна, предавайки се.
— Добре, ще ти кажа, но тогава и ти ще трябва да отговориш на един от моите въпроси. И без това имаме да убиваме цял час.
— Както кажеш, доктор Лектър13? — пошегувах се аз. — Добре, но не виждам смисъла. Ти вече знаеш всичко за мен.
Истински огнен поглед бе отправен към мен и Боунс снижи глас до шепот:
— Не всичко.
Уха. В миг странната атмосфера отново се завърна. Прочистих внезапно пресъхналото си гърло, зашавах неспокойно и се свих още повече на мястото си.
— Кога се случи? Кога се промени? — Моля те, просто говори. Престани да ме гледаш по този начин.
— Да видим, беше в Австралия през хиляда седемстотин и деветдесета. Направих услуга на едно момче и то сметна, че ще ми я върне, като ме превърне във вампир.
— Какво? — Бях шокирана. — Ти си австралиец? Мислех, че си англичанин!
Той се усмихна, но нямаше веселие в усмивката му.
— Всъщност съм и двете. Роден съм в Англия. Там прекарах младостта си, но ме промениха в Австралия. Това ме прави отчасти австралиец.
Сега бях заинтригувана и предишното ми смущение — забравено.
— Ще се наложи да споделиш повече подробности.
Той се облегна на стената на ремаркето, нехайно протегнал крака пред себе си.
— Бях на двайсет и четири. Случи се едва месец след рождения ми ден.
— Мили Боже, та ние сме едва ли не връстници! — Още с изричането на думите схванах колко абсурдно звучаха.
Той изсумтя.
— Да, бе. Ако не броим другите двеста и седемнайсет години.
— Б-ъ-ъ, знаеш какво имам предвид. Изглеждаш по-възрастен от двайсет и четири годишен.
— Много благодаря. — Той се изсмя на очевидното ми засрамване, но ме избави от мъките, като продължи: — Времената бяха различни. Хората остаряваха много по-бързо. Вие, проклети хора, не знаете колко добре живеете днес.
— Продължавай да разказваш. — Той се поколеба и аз допълних: — Моля те.
Боунс се приведе напред, вече напълно сериозен.
— Не е хубава история, Котенце. Не е романтична като във филмите или в книгите. Нали си спомняш, че ми разказа как, когато си била малка, си набила онези момчета, защото са нарекли майка ти курва? Е, моята майка беше курва. Казваше се Пенелъпи и е била на петнайсет, когато ме е родила. Имал съм късмет, че е била в добри отношения с Мадам, иначе никога нямаше да ми позволят да живея там. В бордея се запазваха само бебетата момичета, причините са очевидни. Когато бях малък, не разбирах, че има нещо необичайно в мястото, където живеех. Всички жени ме обожаваха и докато не пораснах, помагах в домакинството. По-късно Мадам, името й бе Лусил, ме попита дали не възнамерявам да се включа в семейния бизнес. Неколцина от мъжете клиенти с по-специални наклонности ми бяха хвърлили око, защото бях хубаво момче. Когато Мадам ми изложи предложението си, вече знаех достатъчно, за да съм сигурен, че не искам да се занимавам с подобни неща. По онова време просията беше често срещан занаят в Лондон. Както и кражбите, и за да се прехранвам, започнах да крада. После, когато навърших седемнайсет, майка ми почина от сифилис. Беше на трийсет и три.
Лицето ми силно пребледня, докато слушах разказа му, но исках да чуя и останалото.
— Продължавай.
— Две седмици по-късно Лусил ме уведоми, че трябва да си вървя. Не носех достатъчно лири стерлинги, за да оправдая престоя си там. Не че беше жестока, просто бе практична. Друго момиче можеше да вземе стаята ми и да докарва три пъти повече. И Мадам отново ми предложи избор — да си тръгна и да се озова на улицата или да остана и да обслужвам клиентите. И въпреки всичко прояви милост. Имало няколко жени от благороден произход, нейни познати, на които бе разказвала за мен и които проявили интерес. Можех да избера да се продавам на жени вместо на мъже. И аз избрах това.