Разбира се, момичетата в дома първо ме обучиха, и се оказа, че съм природен талант. Лусил горещо ме препоръчваше и скоро имах доста редовни клиентки сред дамите със синя кръв. По-късно една от тях ми спаси живота.
Все още продължавах с джебчийството. Един нещастен ден обаче откраднах чантата на някакъв богаташ точно пред очите на един полицай. И моментално се озовах окован и изправен пред един от най-жестоките съдии в Лондон, който не се скъпеше със смъртните присъди. Една от клиентките ми узнала за бедата, която ме бе сполетяла, и ме съжалила. С тялото си тя убедила съдията да ме пратят в новите колонии за затворници. Три седмици по-късно заедно с още шейсет и двама нещастници ме натовариха на един кораб, пътуващ за Саут Уелс14. — Погледът на Боунс се помрачи и той замислено прокара ръка през косата си. — Няма да ти разказвам за плаването, ще ти спомена само, че бе по-ужасяващо от всяко преживяване, на което човек може да бъде подложен. След като пристигнахме в колонията, ни караха да работим до смърт. Имаше трима души, с които се сприятелих — Тимоти, Чарлс и Иън. След няколко месеца Иън успя да избяга. След това, близо година по-късно, той се върна.
— Защо му е било да се връща? — зачудих се аз. — Нямаше ли да го накажат, задето е избягал?
Боунс въздъхна.
— Наистина щяха да го накажат, ала Иън не се страхуваше. Бяхме на полето, колехме добитък за телешка пастърма и заради кожата, когато бяхме нападнати от местните. Те избиха стражите и останалите затворници, пощадиха само Тимоти, Чарлс и мен. Тогава измежду тях се появи Иън, но той бе различен. Досещаш се по какъв начин. Беше вампир и през онази нощ и мен превърна в такъв. Чарлс и Тимоти също бяха превърнати, но от други двама вампири. И макар че и тримата бяхме променени, само един от нас го искаше. Тимоти пожела да приеме предложението на Иън. Чарлс и аз — не. Въпреки всичко Иън ни промени, защото си мислеше, че ще дойде време да му благодарим. Няколко години останахме с местните и се заклехме да се върнем в Англия. Но ни отне двайсет години, докато се приберем.
Той замлъкна и затвори очи. По някое време на разказа му аз се бях отпуснала и сега седях и го наблюдавах удивена. Беше съвсем прав, историята не беше хубава и аз наистина нямах представа през какво е преминал.
— Твой ред е. — Отвори очи и ги впи в моите. — Разкажи ми какво се случи с негодника, който те нарани.
— Боже, Боунс, не желая да говоря за това. — Свих се при спомена. — Унизително е.
Взираше се в мен с тъмните си очи, без да отмества поглед.
— Току-що ти разказах, че съм бил крадец, просяк и жиголо. Честно ли е да се измъкваш от въпроса ми?
Казано по този начин, той имаше право. Повдигнах рамене, прикривайки болката си и му разказах кратката версия на историята:
— Нищо особено. Момче и момиче се запознават, момичето е наивно и глупаво, момчето се възползва от момичето и го зарязва.
Той просто вдигна вежди и зачака.
Разперих ръце.
— Добре! Искаш подробностите? Мислех, че наистина го е грижа за мен. Поне той така ми каза и аз напълно се вързах на лъжите му. Два пъти излизахме заедно и на третия каза, че му се налага да мине през апартамента си, за да си вземе нещо, преди да отидем в един клуб. Когато стигнахме там, той започна да ме целува и да ми дрънка глупости за това, колко специална съм била за него… — Стиснах юмруци. — Казах му, че избързваме. Че трябва да почакаме, за да се опознаем, че това е първият ми път. Това не бяха пречки за него. Аз… аз трябваше да го ударя или да го отблъсна от себе си. Можех да го направя, бях по-силна от него. Но… — Сведох поглед. — Исках да го направя щастлив. Наистина го харесвах. И когато той не престана, просто стиснах зъби и му позволих да продължи. Не болеше толкова много, ако не мърдах… — Боже, щях да ревна всеки момент. Замигах бързо и поех на пресекулки дъх, потискайки спомена. — И това е. Един жалък път, и после той изобщо не ми се обади. Отначало се притеснявах… уплаших се да не му се е случило нещо лошо. — Изсмях се горчиво. — Следващия уикенд го видях да се натиска с друго момиче в същия клуб, в който щяхме да ходим заедно. Тогава ми каза, че никога не ме е харесвал и да се разкарам, защото ми било време да се прибирам и да си лягам в леглото. Същата нощ убих първия си вампир. До известна степен се случи заради това, че бях използвана. Бях толкова разстроена, че исках или да умра, или да убия някого. А някое същество, което иска да разкъса гърлото ми, щеше да ми осигури или едното, или другото.