- О, мисля дори, че е най-интересното - обади се Хогарт. - Много добре измислено и доста дръзко. Приятна възможност да се съзре малко предизвикателство всред скучната ортодоксалност.
- Страхувам се, че не споделям мнението ви, Роджър - прекъсна го Ротшилд с режещия си като стъкло глас. - Госпожице Уайлд. - Не д-р Уайлд, отбеляза си Нина. Отвратителна стара кучка... - Бях с впечатлението, че докторатът ви е в областта на археологията. А не на митологията. Защото Атлантида е мит, нищо повече.
- Каквито са били Троя и Седемте пагоди на Махабалипурам - докато не са били открити - изстреля в отговор Нина. Тъй като Ротшилд очевидно си беше съставила вече мнение, тя щеше да се бори докрай.
Филби кимна.
- Бихте ли споделили тогава теорията си?
- Разбира се. - Нина свърза надеждния си лаптоп "Епъл” към прожекционния апарат в стаята. Екранът се изпълни с карта на Средиземно море и част от Атлантическия океан на запад.
- Атлантида - започна тя - е една от най-трайните легенди в историята, но всички тези легенди водят началото си от съвсем малко на брой извори - Платоновите диалози са най-добре познатите, разбира се, но има отпратки и в други древни култури за съществуването на една влиятелна държава в Средиземноморския регион, най-значителните от които са историите за Морските хора, които нападнали и завладели крайбрежните райони на сегашните Мароко, Алжир, Либия и Испания. Но повечето от нещата, които знаем, идват до нас от Платоновите “Тимей" и “Критий”.
- И двата диалога несъмнено са измислица - прекъсна я Ротшилд.
- Което ме води към първата част на теорията ми - каза Нина, предвидила критиката. - Несъмнено, има елементи във всички Платонови диалози - не само в "Тимей" и "Критий", - които са романизирани, за да го улеснят в аргументацията му, по същия начин, както се сгъстява времето и се комбинират чертите на героите в днешните произведения. Но Платон не е писал диалозите си като художествени произведения. Останалите му съчинения се възприемат като исторически документи, тогава защо да не възприемаме така и тези двете, в които се споменава Атлантида?
- Искате да кажете, че всичко, което Платон е писал за Атлантида е пълна истина? - попита Филби.
- Не съвсем. Казвам, че той е мислел, че е истина. Казал му го е Критий, който го прочел от писанията на дядо си - Критий Големия, който като дете го бил чул от Солон. Солон пък го научил от египетските жреци. Така че в случая е налице нещо като игра на развален телефон - в която неизбежно се стига до изопачаване на първоначалния смисъл - като се прави копие на копието на копието. Една от областите, където е най-вероятно да са влезли неточности с течение на времето, е в терминологията на метричните системи. Смятам, че що се отнася до “Критий”, където се съдържат почти всички подробни Платонови описания на Атлантида, има една странност, толкова очевидна, че никой досега не ѝ е обърнал внимание.
- И каква е тя? - не се сдържа Хогарт.
- Всички мерки, които Платон дава за Атлантида, са не само грижливо закръглени, но също така са в гръцки единици! Какво по естествено - нали Платон е грък. Но той казва например, че равнината, където се намирала атлантската столица, била три хиляди на две хиляди стадия21 . На първо място, размерите на тази равнина са подозрително цели числа, и на второ - такова точно съвпадение с гръцките мерки е поразително удобно, особено като се има предвид, че идва от египетски източник! - Нина осъзна, че се е въодушевила и се опита да се върне на по-професионално равнище, но установи, че е трудно да успокои ентусиазма си. - Дори ако атлантската цивилизация е използвала нещо, наречено стадий, малко вероятно е тази мяра да съвпада с гръцката, респективно с египетската.
Ротшилд присви кисело устни:
- Всичко това е много интересно - каза тя с тон, внушаващ, че става дума точно за обратното, - но как това ви убеждава в съществуването на Атлантида? Тъй като не знаете какви са били действителните атлантски мерки, нито пък го знае някой друг, не виждам с какво ни помага това.
Нина си пое дълбока глътка въздух, преди да отговори. Знаеше, че онова, което се канеше да каже, бе потенциалната слабост в теорията ѝ; при условие, че тримата учени я гледаха опулили очи и не разбираха аргументите ѝ, значи всичко беше свършило...
- Всъщност това е ключът към твърдението ми - каза тя с възможно най-голямата убедителност, на която беше способна. - Казано просто, ако приемем Платоновите мерки - че един стадий е сто осемдесет и пет метра, или близо шестстотин и седем стъпки - тогава Атлантида е била много голям остров, дълъг най-малко триста и седемдесет мили и широк двеста и петдесет. Това значи по-голям от Англия! - Тя кимна към картата на екрана. - Няма много места, където нещо с такава големина да може да се скрие, освен под водата.