- И какво ще направиш, ако откриеш някого? - попита Нина.
Чейс се изправи.
- Ще го изхвърля в морето.
Тя не можа да определи дали се шегува.
Нина прекара известно време, за да се запознае с обстановката на „Ивънър”, след което бавно се насочи към предната палуба, за да види двете подводници. Кари вече бе там, говореше с двама млади мъже, чиито избелели къси панталони и разкопчани хавайски ризи в ярки цветове отиваха далеч отвъд плажната небрежност и навлизаха по-скоро в територията на плажните гларуси.
- Нина - обърна се Кари, - това са капитаните на подводниците. И проектантите, всъщност.
- Джим Бейлард - представи се по-високият от мъжете, канадец като Матюс, само че по-апатичен. Нина стисна ръката му и гривната му от дребни мидички изтрака. - Значи смятате, че сте открили Атлантида, а? Страхотно.
- Искате да я изровите? Ще го направим - намеси се по-ниският, австралиец с плътен тен и избеляла от слънцето остра коса. - Мат Трули. Ако е под водата, заради вас ще пресушим океана.
- Приятно ми е да се запознаем. - Нина погледна подводниците. - Значи това са те? Не изглеждат както очаквах.
- Съдовете напомняха по-скоро земеходни машини, отколкото подводници.
- Очаквали сте да имат големи мехури отпред, а? - Гласът на Трули звучеше ентусиазирано. - Исусе, не го казвате сериозно. Едно пукване и - се пръсва! Може би сте си представяли огромен риболовен кораб или нещо като “Титаник”, но тези красавци тук са създадени, за да работят. И да са здрави, по дяволите.
- Последното нещо, което човек иска при херметичен корпус, е да има в него дупка - добави Бейлард, продължавайки мисълта на партньора си така гладко, сякаш бяха един човек. Той посочи към голямата бяло-оранжева метална сфера в предницата на по-малката подводница с изписано на нея име “Атрагон”.
- А как виждате какво става отвън? - Нина съзря един страничен отвор отстрани на сферата, но той бе само шест-седем сантиметра.
- Използваме LIDAR, виртуална изобразителна система, като радар, само че използва синьо-зелени лазери. Американският военноморски флот ги е създал като комуникационна система за връзка с ракетните си подводници. Работят с дължина на вълната, която не се блокира от движението на кораба.
- Два лазера - намеси се Трули, - по един за всяко око. Стереоскопични! Лазерите претърсват пространството пред подводницата двайсет пъти в секунда и всяка светлина, която се връща отразена, ние виждаме на големия екран вътре в три измерения. Не се налага да изтощаваш батериите си като зареждаш прожектори, които не осветяват повече от шест метра напред. А ние можем да виждаме на една миля разстояние!
- И тъй като имаме по-широко зрително поле, отколкото при илюминатор, можем да работим много по-бързо с уредите. - Бейлард се протегна и потупа един от внушителните стоманени манипулатори. - Това е революционно устройство.
- Ти го каза! - Трули се усмихна на партньора си. - Твърде революционно. Никой друг не поиска дори да рискува да ни даде пари да развием проекта. Бащата на Кари, обаче... Щом разбра какво имаме предвид - и вече бяхме в бизнеса.
- А сега не само ще изпробвате творението си - каза Кари, - но и ще участвате в най-голямата археологическа експедиция на всички времена.
- Какво всъщност извършват съоръженията ви? - попита тя. - Искам да кажа, имам представа какво прави „Атрагон” като обикновена подводница, но онова нещо там? - И тя посочи по-голямото съоръжение, предназначено за спускане под вода - яркожълто чудовище с нещо, прилично на паст на огромна прахосмукачка под сферата за екипажа. Широка тръба излизаше от носовата част в главния корпус на съда; отзад имаше втора такава - гъвкав гофриран маркуч, който можеше да се удължава - и водеше към второ отделение, което, предположи Нина, сигурно бе в състояние да се отделя от гърба на подводницата. От модулната кърма се спускаше надолу още една тръба, като опашка.
- Това ли? - попита гордо Трули. - Това е акулодозер. Разбирате ли, нещо като булдозер, но тъй като под водата няма бикове81, нарекохме го акулодозер.
Нина се усмихна.
- Мисля, че схванах идеята.
- Нещо като подводен багер. - Бейлард посочи двата му свръхмощни крана. За разлика от челюстите на по-малката подводница, тези завършваха с кофи. - Крановете пренасят големи количества каменни наноси, а вакуумната помпа - той вдигна ръка към тръбата под сферата, - премества тинята и утайката...