- Впечатлена съм - каза Нина. - Беше доста добър анализ.
- Бях пълна скръб по математика и история, но по английски ме биваше. - Той остави книгата настрани и се премести по-близо до нея. - Не искам да ти прозвучи забавно или смешно, но четенето на такъв тип книги ме кара да се питам защо толкова много искаш да откриеш тези хора.
Нина се почувства странно, сякаш я укоряваха за нещо. Дали Кари бе казала на Чейс нещо за ДНК-маркерите? Не ѝ се струваше вероятно. Тя отхвърли тези мисли и каза:
- Това е нещо, което ме е очаровало през целия ми съзнателен живот. Както и родителите ми, всъщност. Обиколих целия свят с тях, докато се опитваха да намерят всичко, което можеше да разкрие местоположението на Атлантида. - Тя извади медальона изпод тениската си и го вдигна на светлината, идваща от люка. - Иронията е, че съм притежавала нещо през цялото време, а не съм го съзнавала.
- Откриха ли родителите ти нещо друго?
Тя пусна медальона отново на гърдите си.
- Това е... Не знам, наистина не знам. Смятаха, че са открили, но аз не видях какво е. В годината, когато... починаха... - Гласът ѝ секна.
- Съжалявам, не исках... - започна Чейс.
Тя поклати глава.
- Всичко е наред. Не говоря често за това. Те бяха на експедиция в Тибет, докато аз държах приемните изпити за университета.
- Тибет? - попита Чейс. - Това е дяволски далеч от Атлантическия океан.
- Свързвали са го дълго време с легендата за Атлантида. Нацистите изпратили няколко експедиции там, още по време на войната.
- Пак нацистите, а? Тези мръсници се появяват навсякъде. Значи те са открили храма в Бразилия и са изписали шестограма... но трябва да са открили и нещо друго, нещо, което ги е накарало да отидат в Тибет.
- Може да са видели нещо на картата или в надписите - имало е категорични знаци, че атлантите са посещавали Азия. Аз не разполагах с достатъчно време да проверя.
- Защо родителите ти са отишли там?
- Не знам. Бяха открили нещо, но не ми казаха какво е. - Тя се намръщи. - Което само по себе си беше странно, защото обикновено бях в течение на всичко.
- Може би не са искали да те откъсват от изпитите ти?
- Може би. - Горчивите бръчки по лицето на Нина се задълбочиха. - Но вярваш или не, последното нещо, което научих от тях, беше от пощенска картичка. От Тибет. Още я пазя.
- И какво пише на нея?
- Не много, само това, че тръгват от едно хималайско село, Ксълаодънг. Очакваха да не се бавят повече от седмица, но...
Чейс съчувствено сложи ръка на рамото ѝ.
- Хей. Няма да говорим за това, ако не искаш.
- Не, няма нищо. Всъщност е интересно. До този момент не се бях замисляла за нацистката връзка. А баща ми отиде в Германия една година преди... Може би с това са се занимавали, нещо, свързано с експедициите на Аненербе. Нещо ги е накарало да отидат в Тибет. Но защо не са ми казали?
- Защото може би не са искали да знаеш, че използват материали от нацистите? - предположи Чейс.
- Може би. - Тя изправи гръб и тъжно въздъхна. - Не че има значение. Били са застигнати от лавина някъде южно от Ксълаодънг и почти цялата експедиция е загинала. Телата така и не бяха намерени, така че каквото и да са носели, е било изгубено.
Чейс вдигна едната си вежда.
- Почти цялата експедиция? Кой е оцелял?
- Джонатан.
- Джонатан? Какво, Филби ли имаш предвид? Професора?