- “Атрагон”, завийте на два-нула-нула градуса - произнесе Кари в слушалката си. - Намирате се на по-малко от триста метра отдалечение. "Акулодозер”, задръж позиция до потвърждаване на контакта.
- Би трябвало сега да можем да го виждаме - оплака се Трули. Океанското дъно се залюля ясно очертано пред Нина, когато той обърна съда, потапяйки носа му леко, за да насочи лазерите надолу. Резолюцията беше достатъчно висока, за да различи морските раци, които се оттегляха по вълнообразните пясъчни ивици.
Тя насочи вниманието си към гледката от подводницата на Бейлард, която сега се придвижваше със скорост на пешеходец, увиснала на двайсет стъпки над океанското дъно. Един по-малък екран показваше осветената гледка от стандартна видеокамера, но лазерният стереоскопичен образ се простираше по-нататък.
Дъното се издигна напред.
- "Ивънър”, тук има нещо - докладва Бейлард. - Получаваме много силно сонарно отражение... не е тиня. Нещо плътно е, нещо голямо. Може да са останки от кораб...
- Не е корабокрушение - прошепна Нина, когато предметът се появи в три измерения на екрана. Тя мигновено разпозна формата. Беше същата като копието на Храма на Посейдон в бразилската джунгла.
И за разлика от разрушената постройка, тази тук беше непокътната.
- Мамка му - промърмори Чейс и се наведе още по-ниско над рамото ѝ.
- Исусе. “Ивънър", виждате ли това'? - попита Бейлард.
- Виждаме го - потвърди Кари, подавайки слушалките на Нина. - Нина, ти си на ред.
- Аз? Но аз не разбирам изобщо от подводници!
- Не е и нужно. Просто му кажи какво искаш да видиш и той ще го направи.
- Добре... - каза Нина. Тя си сложи слушалките и нагласи микрофона. - Джим, Нина е. Чуваш ли ме?
- Високо и ясно - отвърна канадецът. - На сто и петдесет метра съм. Виждаш ли го добре?
- О, да. - Долните части на храмовите стени тънеха под купчина насъбрана тиня, но върха на извития таван се издигаше на десетина метра над океанското дъно. Отразената лазерна светлина освети ясно местата, където обвивката от благородни метали над камъка бе останала непокътната въпреки потопа. - Не мога да повярвам, че продължава да си стои.
Филби се наведе и присви очи:
- Конструкцията очевидно е била невероятно прецизна, така че всички блокове да издържат собствената си тежест. Когато островът е потънал, те са се запазили, макар всичко останало да е рухнало. Впечатляващо!
- Каква е силата на течението? - попита Кари.
Трули докладва:
- Отчитам половин възел дрейф, хединг североизток.
- Нищо чудно, че не е напълно потънал - каза Бейлард. - Ако това е най-разпространеното течение, тогава голяма част от наносните утайки биват отнесени към испанския бряг.
- Има ли нещо друго над повърхността? - попита Нина.
Триизмерното изображение подскочи объркващо; “Атрагон” не промени курса, но лазерните скенери се пренасочиха на друга страна.
- Забелязвам няколко грапавини, под които може би има нещо, макар и да не се вижда. Колко високо е това нещо?
- Според мен трябва да е повече от шейсет стъпки. Осемнайсет метра.
- Ако е така, то тогава се вижда само половината. Около него има много тиня. - Образът затанцува и отново се върна на храма.
- ’'Акулодозер", покажи по-отблизо - нареди Кари. - Дай северния край.
- Готово - отзова се Трули. Вторият триизмерен монитор показа преден план.
- Джим? - извика Нина. - Би ли заобиколил постройката? Искам да видя как изглежда от другата страна.
Операцията отне няколко минути, разкривайки много повече от първия оглед на храма. Огънатата задна страна, до голяма част потънала в наноси, напомняше черупка на костенурка.
- Хей, „Ивънър” - извика въодушевено Трули, - тук е северният край, наносът е по-нисък. Сигурно е бил отнесен от течението. Сега виждам по-голяма част от стената.
Нина бързо насочи вниманието си към екрана на “Акулодозер”. Там се виждаше гладка, прилична на купа вдлъбнатина в северния край на храма, сякаш някой бе използвал огромен черпак, за да разчисти тинята.
- Можеш ли да дадеш по-близък план?
- Няма проблем. Изчакай секунда.
Отне повече от секунда, но няколко минути по-късно Трули придвижи големия потопяем апарат по-близко до стената на храма.
- Ще направя сонарно проучване - съобщи той. - Изчакайте.
Върху един от мониторите проблесна назъбена графика.
- Под утайката има нещо - или по-скоро: има нещо, което не е под утайката. Може би е дупка в стената?
- Достатъчна ли е да влезе "Големият Джак”? - попита Бейлард.