- Просто интуиция. - Чейс се усмихна на Нина. - Гледай, гледай. По пътя за нагоре може и да има капани.
Тя внимателно го отстрани от слушалките.
- Еди, нещо се съмнявам, че някой се е грижил за този храм през изминалите единайсет хиляди години...
- Не знам, не знам, русалките са коварни същества...
Нина се усмихна, след което насочи вниманието си отново към екрана. Бейлард придвижи камерата нагоре колкото можеше и лъчът светлина обхвана перспективата.
- Забелязвам нещо - съобщи той. Когато лъчът премина бързо, на стената се показа една тъмна линия, блещукащо разкривяване...
Образът внезапно се завъртя, накланяйки се обратно към хоризонталата. Една от каменните стени изпълни екрана.
- Джим! - извика Нина. - Какво стана? Блъснали нещо?
- Изчакай секунда... - Роботът бавно се обърна, образът продължи да се люлее несигурно. Не се виждаше нищо, освен стените. - Добре, предполагам, че “Големият Джак” не може да стигне по-далеч.
- Какво искаш да кажеш? - попита Кари. - Да не би да се е блъснал в нещо? Да не би да изгубихме робота?
Бейлард почти се разсмя.
- Съвсем не. Просто... ами “Големият Джак” е конструиран, за да бъде използван във вода. Така че ще се наложи да продължите проучванията по друг начин.
- Но защо?
- Защото излязохме от водата. “Големият Джак” плава по повърхността. В храма има въздух.
20.
Подводниците изплуваха на повърхността. “Акулодозер" бе извлечен и вдигнат на борда на "Ивънър”, но “Атрагон" остана във водата със свързан към него кабел, така че батериите му да могат да бъдат зареждани.
Подготвяха второ потапяне. Но този път изследването на храма нямаше да бъде оставено на роботи.
- Бих искала да мога да дойда с вас - каза Нина. Кари, Чейс и Кастил бяха на финалния етап преди спускането.
- Обзалагам се, че ти се иска да си си взела сертификата за подводно плуване, не е ли така? - пошегува се Чейс, докато един от моряците му помагаше с шлема.
Тримата бяха облекли новопроектирани водолазни костюми за дълбоко спускане - нещо средно между традиционен леководолазен апарат и броня, подходящи за продължителен престой в дълбоки води. Крайниците им бяха покрити с използваната в обичайните случаи неопренова гума, но главите и телата бяха защитени в подобие на твърда черупка, свързана с пръстеновидни пломби около бедрата и горната част на ръцете.
На дълбочина осемстотин стъпки, близо до предела за леководолазно гмуркане, налягането върху гмуреца беше над двайсет и пет атмосфери, необходимият въздух трябваше да бъде доставян при същото налягане, за да позволява на белите дробове да се разширят срещу смазващата сила, която ги заобикаля. Но дишането на толкова високо сгъстен газ си имаше цена: газът, който влизаше в кръвообръщението се разширяваше при издигането на водолаза, а налягането около него спадаше. Азотните мехурчета набъбваха в кръвоносните съдове, причинявайки мъчителна болка, увреждане на тъканите и дори смърт...
Повръщане от декомпресия. Силна болка и затруднения в дишането, след излизането на повърхността.
С тези костюми всичко това трябваше да бъде избегнато.
- Ще можеш да ни гледаш по видеовръзката - обеща ѝ Кари.
- Не е същото. При такива открития човек трябва да пипне с ръка.
- Не се притеснявай - успокои я Кастил. - Ще ти донесем златна Нереида.
- Господи, не! Оставете всичко точно така, както го намерите, моля ви! А колкото до... - Тя се обърна към Чейс: - Наистина ли се налага да носиш със себе си онези експлозиви?
- Ако проходът е блокиран на голяма височина, ще се наложи да го разчистим. Не се тревожи, няма да взривя мястото! Знам какво правя.
- Надявам се. - Тя почука по шлема му. - Как се чувстваш с това нещо на главата?
- Не мога да кажа, че е удобно. Добре, че не страдам от клаустрофобия.
- Късметлия - въздъхна Кастил. Той погледна жълтата черупка, покриваща тялото му. - Чувствам се като натъпкан в огромен калъп сапун.
- Или в корсет - добави Кари и сложи ръка на кръста си, или поне там, където трябваше да е кръстът ѝ. - Сигурно така са се чувствали жените във Викторианската епоха.
- Добре, готови ли сме? - попита Чейс.
- Напълно. - Кари звучеше ентусиазирано.
- Готови да се наврем отново между шамарите? - произнесе Чейс с по-умерен ентусиазъм. - Ами, щом трябва... Хайде, Хюго, обичаш да го правиш - ухили се той. - Най-малкото там долу не се налага да се притесняваш за хеликоптери.