- Ха, да не би подводницата да е нещо друго, освен подводен хеликоптер?
Чейс потропа по шлема му.
- Да, бе. А сега спри да мърмориш и потопи мързеливия си белгийски задник във водата!
С тримата водолази в стоманения си търбух “Атрагон” изчезна в океана.
Нина го гледа известно време, след което бързо отиде в контролната зала. Костюмът на Чейс бе снабден с видеокамера, закрепена към дясното рамо, която предаваше на "Атрагон'' чрез фиброоптична връзка.
- Хей, Кари, виждам те - каза тя, слагайки си слушалките. Фигурата на екрана помаха със свободната си ръка.
- Водолази, проверете комуникациите - нареди Трули от другия мониторен пункт. - Еди? Как ме чуваш?
- Високо и ясно - отвърна Чейс. Гласът му беше леко изопачен.
- Кари?
Нейният глас бе променен в по-голяма степен, освен това се чуваше пукането на статично електричество.
- Чувам те, но има много смущения.
- Същото е и при мен - пропука гласът на Кастил.
- Какъв е обхватът на тези трансмитери? - попита Филби. Комуникационните системи на Чейс бяха свързани с подводницата, но за да се избегне рискът от опъване на кабелите, Кари и Кастил използваха подводна радиовръзка.
- Най-много петнайсет метра - отговори му Трули. - Зависи от солеността на водата. Ако наистина е солена, сигналът може да отслабне толкова, че да измине само два-три метра. В такъв случай е по-добре да извикаш.
Спускането беше по-бавно от първото, но капитан Матюс бе прекарал "Ивънър" точно над самия храм, за да съкрати времето за преход по океанското дъно. Не след дълго сградата се появи върху кристалния дисплей.
- Водолази? - извика Бейлард. - Спускам се долу, където бях преди, в края на изкопа.
Нина гледаше картината от камерата на Чейс. "Атрагон” разполагаше с по-малко прожектори от обикновена подводница, така че храмът бе малко повече от сянка на фона на чернотата на океана. Под тръстерите се завихриха леки пясъчни вълни, когато подводницата спря с леко тупване.
- "Ивънър” - съобщи Бейлард, - долу сме и сме в безопасност. Водолази? Успех!
* * *
Чейс пусна цилиндричния амортисьор и скочи на океанското дъно. Кари и Кастил го последваха.
- Добре, пристигнахме. Проверка.
- Чувам те - каза Кари.
- Проверка, окей - потвърди Кастил.
Чейс направи няколко експериментални крачки и плавниците му вдигнаха нагоре още повече тиня. Широките му гърди оказваха изненадващо съпротивление на водата, когато той се опита да се движи напред.
- Мамка му, не мога да направя една крачка. Ще трябва да се използват тласкачи.
Той се оттласна от дъното и зае хоризонтално положение. Кастил и Кари го последваха. След като го настигнаха, Кастил протегна лявата си ръка, за да задържи контролния лост, който стърчеше от гръдната секция на водолазния костюм.
- Добре, стойте близо - нареди той. - Ако се случи някаква авария, или някой има проблем с комуникациите, връща се обратно в подводницата и чака останалите. Да тръгваме.
Той натисна с палец копчето с пружина, намиращо се в края на лоста. Механизмите за тласкащите устройства, вградени във водолазната екипировка, бяха прости: три скоростни комплекта за придвижване напред, един за назад, а освобождаването на пружината автоматично спираше двигателите. Той включи на най-ниска скорост, като използва краката си, за да регулира движението. Удовлетворен, че има пълен контрол, увеличи скоростта до второ ниво. Фиброоптичният кабел, който го свързваше с подводницата, се разви зад него като сребриста паяжина.
Кастил съобрази скоростта си с неговата.
- Много е лесно! - каза той с изопачен глас въпреки късата дистанция. - Като си помисля, че през всичките тези години съм си хабил краката, за да плувам...
- Само гледай да не си блъснеш главата в стената - предупреди го весело Чейс. - Кари, ти добре ли си?
Тя се плъзна покрай него без никакво усилие.
- Кой според теб е участвал в дизайна на тези костюми? Аз имам и други страсти освен археологията и архитектурата!
- Харесвам страстните шефове - пошегува се Чейс. Храмът се приближаваше бързо, осветен от прожекторите на водолазните им костюми. - Окей, сега забавете.
- Еди, не виждам нищо, освен дъното - оплака се Нина по радиостанцията. - Наближавате ли храма?
Той насочи камерата си към сградата напред.
- Съвсем близо. Виждаш ли го?
- Напълно - отвърна тя със страхопочитание.
Триото стигна на по-малко от десет стъпки от мястото, където наклонената стена се издигаше от натрупаните наноси. Под светлината на прожекторите им блестяха неравни пластове орейхалк. Рибите се стрелкаха над повърхността на храма, несъзнаващи древната сила, която той олицетворяваше.