- Ами Мадейра? - попита Хогарт, посочвайки картата. Португалският остров беше отдалечен на около четиристотин мили от африканското крайбрежие. - Може ли това да е местоположението на останките от острова, след като той е потънал?
- Вземам това предвид. Но топографията не го подкрепя. Всъщност, островът, описан от Платон, не може да се намира никъде в източния Атлантик.
Ротшилд подсмъркна победоносно. Нина ѝ хвърли унищожителен поглед, преди да се върне към картата.
- Но това е фактът, който формира основата на теорията ми. Платон казва, че Атлантида се намирала в Атлантическия океан, отвъд Херкулесовите стълбове - познати днес като Ги- бралтарския проток, на входа към Средиземноморието. Освен това той споменава, че в съвременни мерки Атлантида била почти четиристотин мили дълга. Оттогава няма нито доказателство че тези две твърдения са били примирени, нито пък че Атлантида не се е намирала там, където той казва, че е била... Освен ако мерките му са били грешни!
Филби кимна мълчаливо. Нина все още не можеше да прецени настроението му - но внезапно доби чувството, че той така или иначе вече е взел решение.
- Е - каза той, - къде значи е Атлантида?
Това не беше въпрос, който Нина очакваше да бъде зададен толкова скоро, тъй като бе планирала да разкрие отговора с подходящ тържествен блясък в края на презентацията си.
- Ами... в Залива на Кадиз31 - произнесе тя леко объркана, когато посочи едно място в океана на стотина мили за- падно от Гибралтарския проток. - Така мисля.
- Мислите? - саркастично подметна Ротшилд. - Надявам се да разполагате с повече, за да подкрепите това висящо предположение.
Кучка!
- Ако ми позволите да обясня аргументите си, професор Ротшилд - насили се Нина да остане любезна, - ще ви покажа как стигнах до това заключение. Централната предпоставка на теорията ми е, че Платон е бил прав, и че Атлантида наистина съществува. Това, в което той греши, са мерките.
- А не само местоположението? - попита Хогарт. - Искате да кажете, че изключвате всички съвременни теории, които поддържат, че Атлантида е била всъщност остров Сан- торини, откъснат от остров Крит, и че предполагаемата атлантска цивилизация е била минойската?
- Определено. Поради една причина: древните гърци вече са знаели за минойците. Освен това времевите скали не съвпадат. Вулканичното изригване, разрушило Санторини, е било деветстотин години преди времената на Солон, а рухването на Атлантида - девет хиляди години преди това.
- Грешката42 на Солон със "‘силата на десетицата” е била широко възприета като начин за свързване на минойския мит с мита за Атлантида - наблегна Ротшилд.
- Египетските символи за сто и за хиляда са напълно различни - отвърна ѝ Нина. - Човек трябва да е сляп или пълен идиот, за да ги обърка. - Ротшилд се намръщи и стисна устни, но не каза нищо. - Освен това в “Тимей” Платон категорично твърди, че Атлантида е била в Атлантическия океан, а не в Средиземно море. Платон е бил доста умен мъж: предполагам, че е можел да различи изток от запад. Допускам, че в процеса на разказването на мита, предаван от самите атланти на древните египтяни, а след това от египетските жреци почти девет хиляди години по-късно - на Солон, от Солон към Платон през няколко поколения от семейството на Критий - мерките са се объркали.
Филби вдигна вежди.
- Объркали?
- Окей, може това да не е най-научният начин за изразяване, но смисълът е този. Макар названията да са останали същите - стъпка, стадий и т.н., - различните цивилизации са използвали различни метрични системи. Всеки път, когато историята се предавала от едно място на друго, цифрите се закръгляли, и дори преувеличавали, за да покажат колко наистина невероятна е била тази цивилизация; грешката се увеличавала. Моето допускане е, че каквито и мерки да са използвали атлантите, те са били преведени все като стадий, но всъщност атлантският „стадий” е бил значително по-малък от елинската единица мярка.
- Твърде свободно допускане - завъртя глава Ротшилд.
- Имам логични аргументи в подкрепа - отвърна Нина. - “Критий” ни дава различни мерки на Атлантида, но най-важната е свързана с цитаделата на острова, която се намира в центъра на атлантската столична система от околовръстни канали.