- Къде е входът? - попита Чейс.
- На шест метра вляво от теб - каза Бейлард.
Групата се насочи натам, Чейс и Кари използваха силни прожектори, както и лампите на водолазните си облекла. Чейс погледна назад към “Атрагон". Въпреки, че виждаше прожекторите му ясно, както и тайнственото пулсиране на сканиращите лазери, самата подводница едва се забелязваше в плътния мрак.
- Тук! - Прожекторът на Кари освети отвора.
Чейс се наведе, доколкото облеклото му позволяваше, и насочи светлинния лъч навътре. Вертикалната шахта не бе толкова далече, колкото бе очаквал; ефектът “рибешко око” от камерата на робота преувеличаваше дистанцията.
- Така, аз влизам първи. Хюго, закачи ме. - Кастил съедини въже от макарата върху колана на екипировката си към халка ниско на гърба върху костюма на Чейс. - Ако няма достатъчно място да се мине зад завоя в шахтата, изтегли ме навън.
Кастил подръпна въжето, за да се убеди, че е здраво вързано, после отиде до отсрещната страна, така че да не се заплита в комуникационните кабели.
- Ако ядеше повече плодове и по-малко пържоли, нямаше да се притесняваш да не се заклещиш.
- Знаеш къде можеш да си завреш проклетите плодове... Добре, тръгвам.
Кари и Кастил му помогнаха да заеме хоризонтална поза, насочвайки го към отверстието. С прожектор в опънатата си дясна ръка, Чейс пое управлението с лявата и включи тласкачите на ниска мощност. Каменните стени се плъзнаха отстрани. При обикновени обстоятелства широкият метър и двайсет проход щеше да бъде преодолян лесно дори под вода, но неогъваемият твърд костюм му пречеше да се извива и го караше да бъде по-предпазлив.
Не след дълго той стигна до края. Търкулна се по гръб и погледна нагоре към шахтата. Тя продължаваше нататък в тъмното.
- В шахтата съм.
- Шахтата! - простена Нина. - Опитай се да стигнеш до горе.
Ъгълът беше тесен, шлемът му се остърга в стената, но той се повдигна нагоре без особени затруднения.
- Минах! - съобщи той с облекчение. - А сега да видим какво има тук.
Отново активира тласкачите и витлата се завъртяха безшумно, докато се вдигаше. Шахтата беше най-малко девет метра висока, а стените - наклонени. Докато гледаше нагоре, той забеляза тъмния квадрат, където "Големият Джак" бе спрял - където въздухът е бил заграден от издигащата се вода. Сега беше само на десет метра над него, на шест, на три...
Той се показа на повърхността, водата се стичаше по шлема му. Като освети с прожектора, забеляза, че е на два метра от горния край на шахтата, а над него се стеле черна празнота.
Нямаше проблем. Прибра прожектора обратно и извади друго съоръжение - въздушния пистолет, изстрелващ абордажна кука. Подскачайки нагоре като голяма коркова тапа в ограниченото пространство, той го насочи към горния край на южната стена, след което стреля.
Глухият звук проехтя в шахтата при изстрелването на куката нагоре. Няколко секунди по-късно той я чу как издрънчава върху камъка. Нави кабела. След напрегнато очакване куката се закачи за нещо. Дръпна я няколко пъти, за да провери дали е сигурна, след което прикачи ремъка на оръжието към облеклото си и се оттласна нагоре; двигателят изстена, протестирайки срещу тежестта.
Сега върхът беше няколко стъпки над него, отворен към...
- Погледни това! - зяпна изумено Нина. Тя следеше видеовръзката напрегнато, без да мига. Картината от камерата на Чейс разкриваше зала с олтар със същите размери като на онази в Бразилия.
По отношение на великолепието обаче, това бе нещо напълно различно.
Дори на зърнестото видео с ниска резолюция тя различаваше ясно блещукането на орейхалка, проблясването на златото и среброто, искриците на котешкото око върху осеяните със скъпоценни камъни стени...
- Мили боже - задъха се Филби, - невероятно е. Явно цялата зала е облицована с благородни метали!
- Не е само декоративно - каза Нина. Тя намести слушалките си:
- Еди? Говори с мен. Какво виждаш?
- Виждам..., че ако разполагам с малка ножица и железен лост, направо мога да се пенсионирам.
- Много смешно. Можеш ли да отидеш по-близо до някоя от стените?
- Исусе Христе, чакай първо да си стъпя на краката... - Образът върху видеокамерата подскочи рязко. Чейс се измъкна от шахтата, откачи кабелния пистолет и дишането му се чу накъсано в микрофона. - Така. Вече съм от обратната страна на шахтата, на същото място, което в храма в Бразилия беше блокирано. Сигурно са използвали същите планове. Стените са... Господи, използвали са метала вместо тапети. Пласт след пласт орейхалк, и всичко е изписано.