- Нека видя, нека видя! - извика Нина, подскачайки на стола си от въодушевление.
Чейс се приближи и прожекторът му освети една секция от стената. Нина мигновено разпозна шрифта: глозелски, макар, че не присъстваха йероглифните символи от храма в Бразилия.
Филби гладеше неспокойно мустаците си, докато се взираше в екрана.
- Интересно. Може би са асимилирали езика на индианците... Построяването на храма в Бразилия е отнело години, дори поколения. Достатъчно време, за да се смесят двете системи...
- Еди, дай ми поглед към цялата зала, ако обичаш. Бавно.
Чейс се дръпна от стената и бавно се завъртя на място, обхващайки панорамно с камерата цялото помещение.
- Спри, спри! - извика Нина, забелязвайки нещо. - Върни надясно, съвсем малко... ето тук! Дай нагоре!
- Сега вече знам как се е чувствал “Големият Джак” - оплака се той кротко, докато се движеше из помещението. - Какво видя? Тук няма нищо!
- Именно! - Секцията от стената пред Чейс беше облицована с орейхалк както останалата зала, но тази беше празна, изписаният текст спираше рязко на половината път долу. - Цялата зала, това е архив на Атлантида - но точно тук свършва! Което означава, че написаното тук е последният запис на атлантите. Приближи се още, нека го прочета! - Тя нетърпеливо започна да чете изображенията върху монитора.
- Може би все пак ще ми позволиш да откача това въже от задника си и да го закрепя към нещо, така че и Хюго и Кари да могат да се изкачат тук - предложи Чейс. - Помниш ли Кари? Привлекателна блондинка, висока, има камера.
- Ами да - отвърна тя, леко разочарована, нямаща търпение да хвърли поглед върху написаното на стената.
Първият поглед. Ничии очи не се бяха спирали на текста през всичките единайсет хиляди години...
Тя зачака нетърпеливо, докато Чейс се справя с техниката. Най-сетне той съобщи, че Кари е тръгнала.
- Добре, докато чакаме, би ли могъл да се върнеш отново към последния запис?
- Толкова си деспотична. Харесвам това у жените... понякога - подхвърли той и насочи камерата към текста.
Нина погледна към Трули.
- Мат, съществува ли начин да получим неподвижна картина от видеото?
- Разбира се. Записвачката е дигитална, има огромна памет. На кой екран искаш да я видиш?
- На големия.
- Но тогава няма да е триизмерна.
- Ще го преживея. - Няколко секунди по-късно екранът оживя, изпълнен с последната част на текста. Образът беше мътен, цветовете - размазани, но все пак бе достатъчно ясен, за да различава буквите. Тя напрегна очи.
Един от екипажа влезе забързано в контролната зала.
- Капитан Матюс? Към нас се приближава кораб.
- Какво? - извика Матюс. - На какво разстояние е?
- На пет мили. Беше на курс към Лисабон, когато за пръв път го видяхме на радара, но преди няколко минути обърна към нас.
- С корост?
- Най-малко дванайсет възела, сър.
- Куобрас ли е? - Името привлече вниманието на Нина. Тя се обърна към Матюс притеснена.
- Много вероятно. Корабът отговаря напълно на описанието на онзи, тръгнал от Казабланка.
- По дяволите! - Матюс потърка брадата си замислено. - Добре. Уведоми всички, че си имаме компания и да бъдат готови. Ако се приближат на две мили или спуснат лодки, използвайте оръжията. Аз ще съм на мостика.
- Разбрано, сър. - Мъжът излезе, последван от Матюс.
- Еди, чу ли какво става? - попита Нина. - Смятат, че Куобрас е на път към нас!
- Какво? Мамка му! - На един от по-малките монитори Нина го видя, че помага на Кари да излезе от шахтата. - Какво да направя?
- Запиши колкото можеш повече и колкото може по-бързо. Веднага щом разбера още нещо, ще ти съобщя. Корабът им в момента е на пет мили от нас - капитан Матюс ще ни държи в течение.
- Само на пет мили? Няма начин да успеем да излезем на повърхността и да върнем подводницата, преди да е дошъл.
- Можем да минем и без подводницата, ако е необходимо, ще я изоставим - каза Кари, игнорирайки възмутения възглас на Бейлард. Извън водата съобщенията бяха много по-чисти. - Можем да построим друга, но информацията тук е безценна. Запиши колкото можеш повече - после ще я обработим. Аз ще снимам.
- Хюго, разбра ли какво става? - попита Чейс.
Отговорът едва се чу, удавен в статично електричество.
- В общи линии. Какво искаш да направя?