- Но няма да имаме връзка!
- Ние вече нямаме връзка. Направи го!
Кари остави камерата и тромаво тръгна към него, като извади водолазния нож от колана си. Фиброоптичният кабел, прикрепен към гърба на водолазния костюм на Чейс, бе обвит в защитно пластмасово покритие. Тя го взе и натисна с ножа.
- Хайде, хайде! - подканяше я Чейс.
- Опитвам се! - Проводникът най-сетне се раздели на две, от парчето, което остана прикрепено към гърба на Чейс проблесна синя светлина. Миг по-късно остатъкът от кабела бе изтръгнат от ръката ѝ и изчезна над ръба на шахтата.
- Какво се случи, по дяволите?
- Ако подводницата се е взривила, товарът автоматично ще се освободи при загубването на мощност. Това означава, че нещото се носи към повърхността като същинска ракета - и щеше да ме отнесе със себе си. - Той се обърна към нея. - Благодаря. Извинявай, че се развиках.
- Няма защо да се извиняваш при тия обстоятелства! - Тя погледна към шахтата. - Но ако подводницата е разрушена, какво ще правим?
- Като за начало ще трябва да се измъкнем оттук. - Той се наведе отново над шахтата. - Хюго? Чуваш ли ме? Хюго? По дяволите!
- Все още те чувам по радиостанцията - каза Кари.
- Да, но си на разстояние метър и половина във въздуха, а той трябва да приема през един господ знае колко дебел камък и вода. Хюго?..
Кастил хвана контролния лост и натисна тласкачите на водолазния си костюм докрай, изпращайки нагоре рояк мехурчета, когато миниподводницата го връхлетя. Беше достатъчно близо, за да види думата “Зевс", изписана с боя върху командната сфера и легналия по корем пилот вътре, с увеличено от стъкления мехур и разкривено от злоба лице.
Механичната ръка се залюля над него, но той се търкулна, използвайки плавниците си, за да промени посоката и да се гмурне под нея. Погледна назад, но пилотът продължаваше да държи контейнера с взрива, решен да го достави, преди да се е справил със самия Кастил.
Имаше само една възможна мишена.
Входът на храма.
- Едуард! - изкрещя той, макар да знаеше, че няма шанс да бъде чут. - Излез оттам! Излез!
Тласкачите на подводницата разпръснаха още мехурчета, перките се завъртяха в обратна посока, карайки съда да спре в основата на стената. Механичната ръка се протегна, достигайки спокойно тесния коридор, преди да се дръпне отново.
Блестящата стоманена челюст сега бе празна.
Кастил натисна с палец копчето за тръстера. Ако можеше да влезе вътре достатъчно бързо, може би щеше да успее да извади експлозива.
Пилотът на подводницата обаче нямаше намерение да му предоставя такъв шанс. Механичната ръка се вдигна над корпуса като опашка на скорпион, съдът отново се завъртя и започна да го преследва.
Прожекторите го заслепяваха. Отново го заля пяната от перките на подводницата, която обръщаше, преди да се устреми напред. Право срещу него.
- Много добре - прошепна той. Освободи контролния лост и протегна ръка към колана си.
Подводницата ускори, механичната ѝ ръка се спусна и се опъна над него като копие.
Кастил изчака без да мърда.
След което вдигна оръжието си и стреля право срещу пилотската кабина.
Заостреният стоманен връх на абордажната кука удари - и спря, като отчупи парче на около сантиметър навътре в дебелото армирано стъкло, но без да го прониже докрай. Носещата се над подводницата вода откачи куката и тя изтрака надолу под машината, влачейки кабела след себе си.
Кастил вече бе спуснал оръжието и привеждаше в действие тласкачите, за да излезе отстрани над връхлитащата го подводница. Пилотът, стреснат от удара, не можа да реагира достатъчно бързо, за да задейства опънатата механична ръка.
Но се оказа достатъчно бърз да завие, готов да го преследва.
Кастил знаеше, че водолазната му екипировка няма силата да изпревари маневрената и бърза подводница. Само се надяваше да не му се налага да опитва.
В кабината пилотът се ухили свирепо, когато видя ярката жълта обвивка на дълбоководолазния костюм на Кастил, хванат в светлината на прожекторите му. Той увеличи газта до краен предел, готов да го блъсне.
Малкото петно отляво, предизвикано от абордажната кука, внезапно се разрасна. И продължи да става все по-голямо, изпращайки пукнатини във всички посоки със стържещ звук. Огромното налягане на океана притисна новата пукнатина върху повърхността и я разшири...
Пилотската кабина се разпука с гръм. Големи късове от дебелото три инча стъкло удариха пилота със скоростта на звука, превръщайки го в червено безформено петно, което разцъфна сред въздушните мехурчета като огромно, кърваво цвете. Носът на подводницата заора в пясъка на океанското дъно.